Портър отново спря поглед на пистолета. Беше само на метър и нещо. Би могъл да го докопа.
— Ако баща ти е още жив, къде е той? Защо си измислил тази история със смъртта му?
Бишъп се засмя тихо.
— Той още не се е досетил, майко.
— Не, но ще се сети. Вярвам в това — каза Сара. Застана Зад него и прокара пръсти през косата на детектива.
Той се хвърли към пистолета.
Скочи от стола и я избута, преди майката на Бишъп дори да реагира. Докопа пистолета, забърса го от плота, метна се встрани и го насочи към двама им.
— И двамата не мърдайте!
Бишъп се усмихна.
— Сам, това няма да…
Сам стреля покрай главата му. Тътенът отекна в помещението, а куршумът се заби в отсрещната стена.
Майката на Бишъп изпъшка.
— Казах ти, че ще те застреля, Ансън.
— Не ме е застрелял, майко.
— Дай ми телефона си.
— Дай на детектив Портър телефона си, майко.
— Опитах се да му го дам преди това, а той направо се побърка… — тя пристъпи напред и му подаде апарата.
Портър го грабна от ръката й и бръсна екрана с пръст.
— Върви при него!
Няма сигнал.
— За да се обадиш, трябва да се качите горе. Тези стари сгради изобщо не са пригодени за мобилни технологии. Оставих нещо за теб в стая 405. Ще работи идеално оттам. Можеш да се обадиш, когато се качиш.
Портър огледа помещението и откри стълбите, криволичещи в отсрещния ъгъл.
— Всички се качваме. Ще ми кажеш къде е бомбата и къде са онези момичета, и после и двамата отивате в затвора. Ако не го направиш, пак ще стрелям, може би по нея този път… И може да не пропусна нарочно.
Бишъп пъхна ръце в джобовете си.
— Искам да ти благодаря, че доведе майка ми при мен, Сам. Също и Финики. Два заека. Способността ми да пътувам в последно време беше… ограничена. Много ми помогна. Последните няколко месеца бяха предизвикателство, но вече всичко върви към завършека си. Имам добро предчувствие за бъдещето, така си е.
— Към стълбите, тръгвай!
Бишъп се усмихна:
— Ще ни пуснеш да си отидем, Сам. След това ще се качиш по стълбите до стая 405 и ще се обадиш по телефона. Не обаждането, което в момента се върти в мислите ти, а нещо съвсем различно.
— Последно предупреждение — към стълбите!
Бишъп се пресегна, хвана майка си за ръката и се усмихна.
— Ще направиш точно каквото ти казвам, Сам. Ето защо…
129
Клоз
Ден четвърти, 21:11 ч.
Клозовски се върна в самоцелния си офис в болница „Джон X. Строджър Джуниър“ и внимателно се добра до компютъра си с две чаши кафе, по една във всяка ръка, а съдържанието на медицинския картон на Пол Ъпчърч беше разпръснато по всички повърхности в стаята.
Беше прекарал последните два часа в претърсване на всички страници, идентифициране на всички имена и след това работа с екипа, който бяха събрали, за откриването на всички и довеждането им тук. Трийсет и двама души общо, без да броим половинките и децата. Доведоха толкова много хора, че Клеър се принуди да излезе от столовата и да превземе двете съседни зали за почивка на персонала. И в момента беше там, опитваше се да държи тази голяма група спокойна, да организира униформените полицаи и да снеме показания.
Повечето хора нямаха представа защо са доведени от полицията. По думите й само неколцина разпознаваха името на Ъпчърч. Състоянието му, колкото и да беше ужасно, не беше необичайно. Всеки, който си има работа със смъртта ежедневно, се научава да изключва подробностите, да ги оставя в болничното си шкафче.
Кейти Куигли беше будна й говореше като кречетало. Клеър му каза какво са преживели момичетата, и двете. Клоз умело блокира информацията. Беше страшно добър в тази област.
Лариса Бийл беше излязла от операционната преди двайсет минути. Намираше се в интензивното с баща си. Щом се събудеше, щяха да я преместят в двойна стая с майка й, която също се беше върнала в съзнание — очакваше се и двете да се възстановят напълно.
Клоз остави двете чаши кафе и изпука с кокалчета.
Сега щеше да претърси некролозите и да върже панделката на проекта.
Леглото го зовеше и съвсем скоро щеше да се пъхне в чудесните си чаршафи.
В ъгълчето на екрана на лаптопа му примигваше малко червено квадратче.
Той го цъкна и отвори съобщението за тревога.
— По дяволите!
Порови из документите около компютъра, за малко да събори кафетата, намери телефона си, натисна бързото набиране на Клеър. Обаждането мина право на гласова поща.