Бишъп, изглежда, се зарадва на тези изводи, по устните му затанцува тънка усмивка.
Портър продължи:
— От стена до стена къщата е доста тясна. Което предполага, че е южняшка, със стаи, наредени като влакче. Предвид на това, че не би желал да си в някое по-модерно предградие, където местните си имат Старбъкс, интернет и са склонни веднага да съобщят на полицията за известните им престъпници, бих казал, че е по-вероятно да се придържаш към Уест Сайд. Може би сме някъде на „Ууд Стрийт“. По нея има много празни къщи.
Със свободната си ръка Портър бръкна за пистолета под дебелото си палто, но откри само празен кобур. Мобилния му телефон също го нямаше.
— Винаги ченге…
Ууд Стрийт беше на поне петнайсетина минути път, ако няма задръствания, от апартамента му на Уабаш Авеню, а Портър се намираше на една пресечка от дома си, когато усети убождането във врата. Разбира се, всичко това бяха само предположения, но той искаше да разприказва Бишъп. Колкото повече говореше противникът му, толкова по-малко щеше да мисли за тази лъжичка.
Пулсирането в главата на Портър се настани зад дясното му око.
— Няма ли да се опиташ да ме убедиш да се предам? Как ще ме спасиш от смъртното наказание, ако ти сътруднича?
— Не.
Този път Бишъп се усмихна.
— Хей, искаш ли да видиш нещо?
Портър би отговорил отрицателно, но знаеше, че каквото и да каже, няма значение. Този човек си имаше наум план и цел. Отвличането на детектив от Чикагската полиция направо от улицата не беше риск, който ще предприеме без сериозна причина.
Чувстваше връзката си ключове в предния джоб. Бишъп я беше оставил, когато е взел пистолета и телефона. На нея Портър носеше ключ за белезници, а те ставаха на повечето модели. Научи го като новак, понеже човекът, щракнал белезниците на някой гадняр, рядко беше същият, който ще му ги свали после. Заподозреният като нищо можеше да бъде прехвърлен два-три пъти по време на ареста си. Като имаха това предвид, ченгетата бяха научени да изземват ключовете, когато обискират някого. Всичките. Всеки престъпник, който си знае занаята, си има собствен ключ за белезници, в случай че някой новак забрави да го претърси. Портър обаче трябваше да извади ключовете от десния си джоб, да извърти някак лявата си ръка, да отключи белезниците и да повали Бишъп, преди той да измине петте крачки, които ги деляха.
Изглежда, че нямаше друго оръжие, само лъжичката.
— Гледай напред, Сам — нареди Бишъп.
Портър се обърна отново към него.
Бишъп се изправи и прекоси мазето до малката масичка до пералнята. Върна се на мястото си, понесъл малко дървено сандъче с глока на детектива върху него. Остави пистолета на пода до себе си и с палец повдигна закопчалката на сандъчето, за да отвори капака.
Шест очни ябълки зяпнаха Портър от червеното кадифе отвътре.
Предишните жертви на Бишъп.
Детективът сведе очи към пистолета.
— Гледай напред! — повтори с лек кикот Бишъп.
Нещо не беше както трябва. Бишъп винаги действаше по един и същ начин. Режеше ушите на жертвите, вадеше очите, след това отсичаше езика и ги изпращаше на семейството на жертвата заедно с бележка в бяла кутия, завързана с черна лентичка. Винаги. Никога не се отклоняваше от този ред. Не си пазеше трофеи. Вярваше, че наказва семейството за някакво извършено от тях зло. Извратено отмъстително правосъдие. Не задържаше очите. Никога не…
— Най-добре да започваме — Бишъп прокара длан по капака на кутията, любовна ласка, сетне я остави на пода до пистолета и вдигна лъжичката към светлината.
Портър се изтърколи от количката и изкрещя, когато металната гривна се вряза в китката му и тръбата я опъна назад. Опита се да игнорира болката и непохватно пъхна лявата си ръка в десния джоб, за да извади ключовете, като междувременно ритна количката в посока на Бишъп. Ключовете му се изплъзнаха, а престъпникът избегна сблъсъка и го ритна. Улучи левия му глезен. Кракът на Портър се подгъна и той се стовари на земята, гривната, закопчана на дясната му ръка, се закачи на тръбата и го дръпна достатъчно силно да му извади рамото.
Преди да успее да реагира, той усети убождането на нова игла, този път в бедрото. Опита се да погледне надолу, но Бишъп го дръпна за косата и изтегли главата му назад.
Започна да губи съзнание. Портър се бореше с него с всичките си сили. Бори се достатъчно дълго да види лъжичката за грейпфрут да приближава лявото му око, достатъчно дълго да усети заостреният ръб да се врязва в тарзуса2 под очната ябълка, докато Бишъп натикваше лъжицата в орбитата, достатъчно дълго да…
2
Тарзус — част от клепачите на очите, фиброеластична пластина, върху която е опъната клепачната конюнктива. — Бел. прев.