Клеър се замисли за паркираната си на улицата седемгодишна хонда сивик и си отбеляза наум да се обади на баща си и да поиска нова кола. Очевидно този метод беше далеч по-плодотворен от това да спестяваш, след което да обикаляш автокъщите втора ръка.
— Може ли да погледна?
Гейби й подаде телефона.
Клеър прегледа текстовите й съобщения. През последните няколко седмици те с Лили наистина не си разменяха истински думи, само снимки на коли.
Гейби продължи.
— Тя се надяваше скоро да вземе книжка и може би да уговори баща си да й купи кола по-рано. Има само отлични оценки, още откакто рисувахме с пръсти в първи клас. Това няма да се промени между днешния ден и завършването ни. Смятахме, че ще е готино да кара до училище всеки ден, нищо че живее съвсем наблизо.
Клеър й върна телефона.
— Имаш ли книжка?
Гейби поклати глава.
— Всъщност не ми трябва, не и в момента. Справям се прекрасно с автобус и влак. Паркирането в града си е кошмар. Реших, че возенето в чужда кола е по-правилният начин… — тя се усмихна накриво. — Особено ако е тесла роудстър.
— Правила ли си го някога? — попита Софи. — Да се возиш в чужда кола до училище?
Гейби зашава и се почеса по лакътя.
— Понякога, ако времето е лошо. Редовно срещаме един наш познат на Шейсет и девета. Ако вали дъжд или сняг, понякога се качваме.
— Ами вчера сутринта? Мислиш ли, че Лили се е качила при някого? — попита Клеър.
Момичето се замисли за секунда над въпроса й.
— Валеше силен сняг, така че предполагам, че е възможно.
— Ще ни трябва списък на всички, които биха могли да я качат. Смяташ ли, че ще, се справиш със задачата? — поинтересува се Софи.
Гейби се засмя.
— Смятате, че я е отвлякло някое от момчетата? Няма начин. Тя ще им нарита задниците, преди да си извадят маркучето от гащите.
Софи наклони глава.
— А би ли се качила в кола с непознат?
— Не.
— Тогава…? — Детектив Нортън не довърши репликата си.
Гейби се наведе напред и закърши пръсти.
— Точно преди училище Шейсет и девета е пълна с ученици с коли и пеша. Ако някой се опита да я натика в кола или нещо подобно, все ще се намери кой да види.
— Ами ако тя се е качила в кола с някой познат? — попита Клеър. — Смяташ ли, че биха забелязали и това?
Гейби въздъхна.
— Не знам. Може би.
— А ще успееш ли да ни изготвиш списък? С всеки, за когото се сетиш, че може да я е взел в колата си?
Гейби кимна и извади тефтер от раницата си.
16
Портър
Ден втори, 10:26 ч.
В снежния човек откриха трупа на Флойд Рейнолдс, с дълбок разрез на шията. Някой го беше вързал за металния прът на масивната хранилка за птици и след това бе изградил туловището от сняг около него с постепенно напластяване и заледяване.
Портър и Наш проследиха как криминалистите внимателно свалиха снега на парчета и топки и старателно прибираха и надписваха всяка от тях за анализ в лабораторията им, като постепенно откриваха мъжа отдолу.
— Това е отнело време, много време — промърмори Наш под нос.
— Поне няколко часа — съгласи се Портър.
— Как е възможно подобно нещо да мине напълно незабелязано?
Портър махна с ръка да обхване двора.
— Отзад имаме само дървета, отдясно плетът блокира видимостта откъм съседите, отляво е дървената ограда. За да види някой какво точно става вътре, трябва да мине през вратата от предния двор. Този не се вижда от улицата.
— Госпожа Рейнолдс е била заета с друго, а момчето навярно си е легнало по времето, когато е започнат снежният човек — допълни Наш, който мислеше на глас.
Портър сведе поглед към земята. Тръгна към предния двор.
Наш го последва на няколко крачки след него, като се стараеше да ходи внимателно в следите му и да не прокарва нова пъртина. Направи го по-скоро по навик, отколкото от необходимост. Криминалистите вече бяха претърсили снега и не откриха нищо.
Портър мина през вратичката, спря за секунда и после се упъти към сребристия лексус LS, паркиран отвън. Колата беше спряна отстрани на къщата и не се виждаше от предната врата. Госпожа Рейнолдс мислеше, че съпругът й е излязъл, но най-вероятно дори не бе успял да включи колата на скорост.