— Ще върна досието, щом приключа с него.
— Ще го върнеш незабавно. След това ще решим дали ще задържиш значката си — отвърна Хърлес.
Долтън почервеня като домат. Обърна се към агента:
— Единственият човек, който решава какво ще стане със значката на детектив Портър, съм аз. Вие сте гости в дома ми. С едно телефонно обаждане мога да ви изхвърля на улицата с все целия ви екип.
Хърлес пристъпи още една крачка.
— Да сме наясно, капитане. Тук сме, защото безценният ви детектив остави сериен убиец да се измъкне. Тази грешка ще коства животи. Има голяма вероятност вече да ги е отнела. Имате едно мъртво момиче и друго изчезнало, две престъпления, вероятно приписвани на нашия човек, и за тях отговаря същият непохватен детектив. Сега краде документи. Колко кръв още искате по ръцете си, преди да решите, че е време да поправите нещата?
— У4М не е отвлякъл момичетата — отвърна Портър тихо.
— Стига толкова! — изсумтя Долтън.
— Искам да знам какво още крие този човек! Отвори вратата! — нареди Хърлес.
— Мамка му, няма начин! — възмути се Наш. — Освен ако нямате заповед, нямате никаква работа тук!
Агентът започна да брои на пръсти:
— Федерално нарушение, кражба на федерална собственост, затрудняване на федерално разследване, подпомагане и укриване на търсен федерален беглец… забелязвате ли повторението на една ключова дума? Приятелчето ви ще се радва, ако си загуби само значката.
Долтън хвана Портър за рамото и го поведе по коридора.
— Трябва да позволиш достъпа до жилището си.
— Защо?
— Пускаш ги вътре да душат и обвиненията отпадат. Ако споделиш онова, което си оплескал вътре, всичко се снема от теб — обясни Долтън. — Не го ли сториш, не мога да те защитя.
— Майната им, Сам! — намеси се Наш.
Портър се обърна към коридора и събраните пред вратата му агенти. Пул го гледаше в очите.
— Ами добре.
— Сам!
Портър се ухили вяло на партньора си.
— Няма нищо. Всъщност и бездруго не ми пука. Може пък да помогне да хванем копелето.
Долтън си пое дълбоко дъх и насочи Портър към апартамента му.
Той извади ключовете от джоба си, отключи и отвори широко входната врата.
Хърлес и Дийнър нахлуха покрай него в апартамента, последвани от двамата криминалисти. Пул влезе след тях. Сведе поглед към земята, докато минаваше покрай Портър и колегите му.
Детективът ги последва с Долтън и Наш по петите.
От спалнята се разнесе подсвирване.
— Леле, майко! — възкликна Хърлес.
— О, боже господи! — изуми се и Долтън и изпъшка, когато влезе в стаята.
Наш не каза нищо. Тътреше крака, но застана до колегите си.
— Какво виждам тук? — попита Хърлес.
— Всяко споменаване на Бишъп през последните четири месеца, в световен мащаб — отвърна Портър. Пристъпи към картата, намери жълтото кабарче, което беше сложил на езерото в Джаксън Парк, и го извади, за да го пусне на нощното шкафче.
Дийнър го гледаше.
— Какво беше това?
— Джаксън Парк. Казах ти, че момичетата не са негово дело. Извършителят е различен човек.
Пул пресече стаята и коленичи до лаптопа. Плъзна поглед по текста на екрана.
— Гугъл алъртс?
— Всяко споменаване на Бишъп или У4М онлайн — потвърди Портър.
Пул намести екрана, за да го вижда по-добре, приготви се да пише, после се обърна към детектива.
— Може ли?
— Разбира се?
Портър го проследи как минава надолу през съобщенията, сканира темите на всяко, после обновява екрана, за да зареди предишните петдесет и повтаря. Когато стигна края, погледна към картите.
— Къде според теб е той?
— Нямам представа.
Хърлес отвори чекмеджетата и започна да рови из дрехите.
Наш прекоси стаята и застана между него и дрешника на Портър.
— Сериозно ли смяташ да преровиш чекмеджето с бельото на партньора ми?
— Отстъпи настрана, полицай — нареди агент Хърлес.
— Няма нищо, Наш. Нека гледа където си иска. Не крия нищо — заяви Портър.
Хърлес се обърна към него.
— Къде е досието на Макинли?
— В колата ми, под шофьорската седалка — Портър му подхвърли ключовете.
Агентът на свой ред ги метна на един от криминалистите. Той пък изчезна през входната врата и забърза към асансьора.
— Какви други наши документи ще намерим тук? — попита Хърлес.
Портър пресече стаята и седна на ръба на леглото.
— Единствено нейните.
— Понеже си върнал останалите?
— Понеже само нейните съм взел.
Пул се изправи иззад лаптопа и се обърна към Портър.