— Виждам всички имейли, уебстраници, снимки и песни, до които имат достъп хората тук, сега, в момента, само като гледам този лог.
— Все още не съм сигурен с какво ни помага това — призна Наш.
Клоз се усмихна.
— Ако аз бях готината актриса, а ти — Том Круз, това щеше да е моментът от филма, в който се опитваш да ме целунеш.
— Няма да те целувам, Клоз.
— Аз пък няма и да ти позволя.
— Какво ще рече всичко това?
Клоз вдигна показалец и се зае да пише отново. Наш го гледаше как реже и копира данни от някакъв имейл и в програмата, която вървеше на екрана. След това плесна с ръце и се ухили.
— Не можем да гледаме Ела Рейнолдс на камерата, понеже записът отдавна го няма, но можем да видим всичко, което е правила тук, като се започне опреди повече от година и приключим на двайсет и първи януари. И на телефона, и на компютъра й.
Наш се замисли за това за момент.
— Двайсет и първи? Това е денят, преди да я обявят в неизвестност. Което ще рече, че не е идвала тук в деня на самото изчезване. Така се стеснява малко времевият ни прозорец. Какво друго намери?
Клоз не го слушаше. Пак се бе захванал да пише. Не проговори близо три минути, преди да изтърси:
— Децата винаги ще са една крачка пред родителите си!
— Това пък какво ще рече?
Компютърният спец беше отворил на екрана си два прозореца. Избра онзи отляво.
— Това представя всички данни, които сме извадили от компютъра на Ела и онлайн акаунтите й. Телефонът й е изчезнал заедно с нея, но разполагаме с лаптопа й. Историята на браузера практически не съществува. Или е използвала защитен браузер, или е шифровала трафика си. Повечето деца знаят как да го направят — не искат родителите им да си пъхат носовете в техните дела. Така че взех мак адреса й — това е уникалната идентификация за компютъра й — и го прекарах през рутера на Старбъкс. Това е този прозорец тук… — Клоз цъкна на квадрата отдясно. — Рутерът улавя дейността й, криптирана или не. Ако сравним двата прозореца и филтрираме съдържанието на единия и другия, мога да видя какво е разглеждала тя под шифър. Като цяло всичко, което не е искала да открият родителите й.
— Порно ли е? — попита управителят. Наш беше забравил, че и той е с тях в кабинета.
— За съжаление, не е порно — отвърна Клоз. Отвори нов прозорец и обърна компютъра, за да го види Наш.
Той цъкна с език.
— Ха. Определено не го очаквах.
24
Клеър
Ден втори, 12:46 ч.
— Ето ни тук, на номер 3306 — Софи посочи през прозореца си синьо-бялата табела над голямата красива витрина — с големи печатни букви на нея беше изписано „Галерия Дий“.
Клеър пъхна хондата си в свободното място отпред и двете жени запристъпваха внимателно по студената улица, като внимаваха да не се подхлъзнат на заледения тротоар.
Малко звънче зазвъня, щом минаха през вратата, и жена с руса коса до раменете и очила ги погледна от бюрото в дъното на магазина.
— Добър ден, дами! — усмихна се тя. — Повикайте ме, ако имате въпроси или мога да съм ви полезна с нещо.
Клеър огледа галерията. Не беше виждала толкова цветове на едно място. Стените бяха покрити с картини от пода до тавана, всеки сантиметър пространство беше изпълнен с платна, които варираха по размери от няколкосантиметрови до близо два метра на дължина. Творбите обхващаха целия спектър, от абстрактни до пейзажи, осветени със стратегически разположени лампички на тавана. По масите на свободния под от двете страни бяха наредени статуи, вази и фигурки. Клер не забеляза видим метод на организация. Изглежда, цареше тотален хаос, но пък беше прелестно. Ако не беше дошла по работа, сигурно щеше да остане тук часове наред.
Софи вдигна малка статуетка от масата от дясната си страна.
— Обичам пингвини, много са сладки.
Галеристката се надигна от бюрото, вдигна очилата на челото си и се приближи.
— Изработва ги местен художник, Тес Марчъм. Създава всеки един ръчно. Харесвам как стоят на пост на масата и бдят над другите си съседи. Тя прави също жирафи и зебри. Много е талантлива.
Клеър си отбеляза наум да се върне тук, когато има време да разгледа. Обърна се към жената.
— Вие ли сте госпожа Едуинс?
— Да. Моля, наричайте ме Колет.
Софи остави пингвина на масичката и го потупа по главата.
— Казвам се Софи Родригес. Работя в отдел „Издирвани деца“, а това е детектив Клеър Нортън от Чикагската полиция. Дошли сме да ви зададем няколко въпроса за Лили Дейвис.
Усмивката на жената угасна.