— Открихте ли я? Добре ли е?
— Още не, но я търсим с помощта на много хора — увери я Клеър. — Кога я видяхте за последно?
— По-миналата вечер — тя затвори галерията. Очакваше се да работи и снощи, но изобщо не дойде. Когато мина пет часа, наистина започнах да се тревожа. Не беше типично за нея. Не си спомням кога за последно е пропускала смяна и ако закъсняваше, дори само няколко минути, винаги се обаждаше или пускаше съобщение.
— По кое време се очакваше да дойде?
— Обикновено поема смяната от четири до затварянето и заключва — отвърна Колет.
— А по-миналата вечер, когато тя дойде, забелязахте ли нещо необичайно около нея? — попита Клеър.
Жената поклати глава.
— Не, нищо. Тя пристигна няколко минути по-рано и беше бъбрива както обикновено. Винаги се усмихва, такава си е. Клиентите я обичат… — галеристката се поколеба за миг, после понижи глас. — Видях вестника тази сутрин. Смятате ли, че Маймунският убиец я е отвлякъл?
Клеър поклати глава.
— Не, не е Убиецът „Четирите маймуни“ — произнесе го решително, но всъщност не беше убедена в твърдението си, след събитията отпреди няколко месеца имаше чувството, че Бишъп е приключил дейността си. Финалната му мишена беше Артър Талбът и той го спипа. Нямаше причина да продължава. Убийците обаче рядко спират по свое желание. Ако Бишъп просто беше излязъл в почивка, щеше да изгаря от нетърпение да се върне и дори тези последни престъпления да не съответстваха на почерка му, направо миришеха на него. Клеър си представи ухиления Бишъп и прогони образа му от мислите си.
— Но някой я е отвлякъл? — попита Колет.
— Така смятаме, да — потвърди Клеър.
— Да сте забелязали нещо странно в галерията през последните седмици? Някой, когото не познавате или може да е обръщал малко повече от нормалното внимание на Лили и недостатъчно на изкуството? — попита Софи.
Жената подъвка вътрешността на бузата си.
— Повечето ни клиенти са редовни. Няколко пъти месечно организираме събирания и те привличат нови лица. В обикновен ден като днес също си имаме свои посетители, хора, които не познавам, но никой в последно време не ми се е набивал на очи. Лили обикновено идва към четири и аз си тръгвам към пет, така че графиците ни не се застъпват много-много. Напълно възможно е някой да се е заинтригувал от нея, след като съм си тръгнала. Лили е такава хубавица, сигурна съм, че си има мъже ухажори, които наминават само заради нея. Неведнъж съм хващала приятелите й да се навъртат тук, но те не създават никакви неприятности. Нямам нищо против, стига да не правят бели. Тук понякога става доста тихо, ако си самичък.
Клеър оглеждаше тавана.
— Имате ли охранителни камери?
Колет поклати глава.
— Опасявам се, че не. Кварталът е спокоен и тук не работим с пари в брой, така че не съм изпитвала нуждата да инсталирам камери.
— Споменахте събирания — върна се на темата Клеър. — Те събират ли много посетители?
— О, да, винаги когато представяме местен художник, тук приемаме по няколкостотин души. Имаме си редовни клиенти, те пък канят свои приятели и познати любители. Предлагаме храна и напитки. Стараем се да правим такива събития колкото се може по-често.
Клеър се обърна към Софи.
— Ако исках да следя младо момиче и да се доближа до нея, това изглежда най-подходящият момент, нали? Голяма тълпа, много непознати. По-малко вероятно е да изпъкнеш, отколкото ако дойдеш сам… — тя се обърна към госпожа Едуинс. — А има ли вероятност да водите някакъв списък за тези събития?
Колет кимна.
— Да, водим. Записваме имената, адресите и електронната поща, за да можем да добавим посетителите към списъка ни с адреси. Даваме копие също и на представения художник.
— А дали е възможно да получим копия от тези списъци? — попита Клеър.
Колет се поколеба, после колебливо кимна.
— Ако ще помогне на Лили, разбира се. Дайте ми секунда.
Клеър проследи как жената тръгва към дъното на галерията и изчезва в коридор зад бюрото си. Обърна се към Софи.
— Ако нашият човек е дошъл, съмнявам се да е дал истинското си име и информация за контакт.
— Тогава каква полза бихме имали от списъците?
— Ще прегледаме всички имена и ще изолираме странните — които не се връзват с осигурения адрес, дали са грешна поща… предполагам, това ще стесни вариантите до само шепа хора. А когато го направим, може да…
От дъното на галерията се разнесе писък.
Клеър измъкна шока си от кобура през рамото и хукна към източника на звука със Софи по петите. Заобиколиха бюрото и минаха по тесен коридор покрай тъмна тоалетна, за да се озоват в малък склад. Колет Едуинс стоеше точно на прага, все още с ръка на ключа на лампата, другата притискаше към устата си. Взираше се в средата на помещението.