Клеър проследи погледа й и се вкопчи по-здраво в пистолета си.
Безжизненият труп на Лили Дейвис висеше неподвижен, опрян на метален рафт, със стъклени, празни очи и зейнала отворена уста. Около шията й беше усукан черен електрически кабел, плътта покрай него беше лилава. Момичето изглеждаше невъзможно бледо.
Клеър огледа склада, прибра глока и отиде до жертвата, като привично посегна към шията й в търсене на пулс. Нищо. Кожата й беше студена. Кабелът около шията беше завързан за страничните винкели на лавицата и я крепеше изправена.
— Обесила ли се е? — заекна Колет.
— Не — отвърна Клеър. — Била е мъртва, преди да окачат тялото й тук.
— Кой друг има достъп до това помещение? — поинтересува се Софи.
Колет трепереше.
— Аз… аз бях тук отзад преди няма и два часа. Трябваше да презаредя фигурки за масите. Нямаше я тук. Нямаше никого! Сама бях цяла сутрин.
— Ами онази врата? — попита Клеър и посочи разположената на отсрещната стена желязна врата.
— Държим я заключена. Отварям я само за доставки.
Детектив Нортън бръкна в джоба си и извади латексови ръкавици, сложи си ги и провери дръжката на вратата. Беше заключена, както и резето над нея.
— Всички навън — нареди.
25
Пул
Ден втори, 13:30 ч.
Специален агент франк Пул се настани зад ръждивото метално бюро, което ползваше в мазето на чикагското полицейско управление. Кашоните информация, иззети от апартамента на детектив Портър, бяха на масата до него. Агентът по случая Хърлес и специален агент Дийнър се бяха върнали в полевия офис на ФБР на Рузвелт да проверят другите си случаи след един бърз обяд в малка закусвалня на Уабаш Авеню. Пул реши да се прибере тук. Очакваше Хърлес са му се скара, но вместо това началникът само му помогна да натовари кашоните в колата си и нареди на Пул и на криминалистите да носят всичко направо тук.
Агентът затвори вратата и изключи флуоресцентното осветление. Стаята се потопи в пълен мрак, като изключим малката лампа на бюрото му.
Отвори досието на Барбара Макинли и прерови съдържанието му. Предпочиташе да работи така, на тъмно, без дразнители. Цареше тишина, наоколо не гъмжеше от народ, не му говореха други гласове освен тези на уликите.
Барбара Макинли. На седемнайсет. Петата жертва на У4М. Бишъп я беше отвлякъл, защото сестра й — Либи Макинли — беше ударила и убила пешеходец на 14 март 2007 г. Агентът прелисти назад до вътрешната корица на папката и до снимката на Барбара, закрепена отвътре. Прекрасно момиче. Русо.
Погледна към дъските в ъгъла на стаята, напъваше поглед да различи образите на жертвите на Бишъп. Всички бяха брюнетки, с изключение на Барбара. Пул се потопи в техните снимки и когато погледна отново часовника си, осъзна, че са минали близо десет минути. Пресегна се към телефона си и набра номер, който бе въвел в началото на това разследване, но още не беше използвал.
Отсреща се чуха три позвънявания, преди дрезгав глас да отговори.
— Моля?
Пул се прокашля.
— Детектив Портър?
— Аха.
— Обажда се специален агент Франк Пул.
Тишина. Накрая:
— Хубаво, и какво?
Пул продължи.
— Намесихме се в това разследване, понеже ни помолиха да участваме. Разбирате го, нали? Не можем да изземем случай, ако не сме поканени.
— Кой ви покани?
Пул зарови пръсти в косата си.
— Ако искаха да го знаете, щяха да ви кажат. Не мисля, че ми се полага да съобщавам такава информация.
— Вие ми се обадихте — отвърна Портър. — Какво тогава искате да съобщите?
— Ако имах избор, не бих нахълтвал по такъв начин, не бих искал никой да ми изземва случаите и определено нямам желание да ви преча да ги разследвате.
— Да, но ето ви тук.
— Да, така е — съгласи се Пул.
— Някой е оплескал работата и са ви повикали тук, за да си спаси задника — вината не е ваша, просто си вършите работата, нали така?
— Казаха ви да се отърсите от случая, понеже го взимате прекалено навътре.
— Можеш да вярваш в каквото си щеш. Случаят е ваш — отвърна Портър.
Пул се изправи, столът му изскърца и той се отправи към бялата дъска и снимките на момичетата.
— Истината е, че не ми пука особено за политическите игрички, свързани със случая. Имам чувството, че и на вас. Ние двамата според мен преследваме едно и също. Просто искаме да премахнем това чудовище.
Портър не каза нищо.