Той изпусна маркера и завъртя стола, за да се обърне към стаята.
Червеният пуловер на дъщеря му лежеше смачкан на пода зад него, малките й обувчици бяха до леглото.
— Искам да хвана следващата сега, преди да се стъмни — каза мъжът с черната вълнена шапка.
— Трябва да си търпелив.
Знаеше, че гласът е прав. Винаги беше прав.
Почеса се пак по главата, задрапа с нокти по възпалената плът и когато отдръпна ръка, по пръстите му имаше кръв.
— Ще ми кажеш кога, нали?
— Непременно.
— Аз съм готов.
— Знам.
След което разговорът прекъсна.
Мъжът с черната вълнена шапка обърна стола отново с лице към бюрото и остави телефона. Погледна през прозореца. Кучето го нямаше, също и съседът, но петното на яркобелия сняг си стоеше.
Взе жълт маркер и започна да оцветява рисунката.
28
Портър
Ден втори, 14:17 ч.
Портър беше прекарал последния час седнал на дивана, със снимката на холната масичка пред него. Беше донесъл настолната лампа от спалнята, свали й абажура и смени крушката със стоватова. Светлината беше силна и неумолима. Той се наведе над снимката и проучи всеки сантиметър и всеки пиксел от нея.
Мислите му бушуваха.
Либи Макинли беше убила Франклин Кърби. Барбара Макинли беше умряла заради това престъпление.
Разбира се, името му беше познато.
Бишъп му го беше споменал точно преди да бутне Артър Талбът в асансьорната шахта. Името на Франклин Кърби беше гравирано в главата на Портър редом с всички бели конци, висящи от случая на У4М. Франклин Кърби беше истинското име на човека, избягал с майката на Бишъп и съседката, любовник на едната, може би и на двете. Беше убил партньора си, когото в дневника Бишъп нарече господин Непознат. Мъжът, за когото после Бишъп му каза, че се наричал Фелтън Бригс. Уж някакъв охранител или частен детектив, нает от Талбът. Имената не се бяха появили в различните бази данни, претърсени от Портър.
Призраци, също като Бишъп.
Досега.
Той пак погледна снимката. Вторачи се в жената. Седя дълго време неподвижен. Когато вдигна глава, огледа апартамента си. Федералните го бяха обърнали целия с краката нагоре, бяха разхвърляли книгите, изпразниха шкафовете, обърнаха чекмеджетата. Снимката на Хедър се взираше в тавана, съборена при претърсването.
Портър не искаше да стои тук.
Не издържаше.
Вече не.
Втренчи се в снимката на холната масичка.
Десет минути.
Двайсет.
— Мамка му.
Той се изправи, отиде до гардероба в спалнята и си извади куфара. Пет минути по-късно си беше събрал багажа и го беше оставил до входната врата.
Извади от фризера увития с фолио пакет с надпис „телешка кайма“, обели го и извади съдържанието — близо три хиляди долара в брой при последното преброяване. Сгъна банкнотите, пъхна ги в джоба си и се върна в дневната.
Огледа пак стаята, след това отиде до коженото си кресло, любимото. Вдигна основата му и го обърна настрана. Силният удар при падането му върху паркета отекна в инак тихия апартамент.
Портър пъхна пръсти под плата от долната му страна и дръпна. Откъсна го, понеже той се крепеше само на велкро.
Дневникът на Бишъп беше залепен с тиксо за дървената рамка под плата. Така и не го записа в уликите. Сега освободи малката книжка, махна тиксото и пъхна черно-бялото тефтерче в джоба си при парите. Върна се до масата, взе снимката от Бишъп, вече не я държеше с ръкавица, и прибра и нея.
Извади мобилния си, изключи го и го остави на масичката.
На вратата погледна за последно апартамента си и падналата снимка на Хедър, взе си куфара и излезе. Заключи вратата.
29
Клеър
Ден втори, 18:23 ч.
Клеър връчи на Наш чаша с кафе и се настани в стола до него.
— Този тип е като призрак. В онази галерия можеше да се чуе игла да падне и той все пак е успял да отвори с шперц ключалките на задната врата — те са две, забележи! — да влезе в склада и да нагласи тялото на Лили, при това без да вдигне достатъчно шум да привлече вниманието на управителката, която е била на няма и три-четири метра от него, на един коридор разстояние.
Наш отпи от кафето и сбърчи нос.
— Това е ужасно.
— Може и да е преседяло в каничката. Имаше кафява ивица от изпаряването…
Наш огледа чашата си, сви рамене и отпи още една глътка.
Айзли се беше съгласил да изпълни спешна аутопсия на Лили Дейвис, чакаха в кабинета му в Института по съдебна медицина вече повече от час. Като изключим трупа на Лили, в галерията не откриха никакви улики. Нямаше нито един отпечатък или следа от обувка. Извършителят най-вероятно беше изтрил всичко на излизане. Оставил им беше само момичето.