Пул излезе от черокито на студения вечерен вятър, затвори вратата на колата и пресече улицата към 317. Не бяха почистени нито тротоарът, нито настланата с плочки пътека, която водеше към вратата. Предната веранда също тънеше под поне десетина сантиметра сняг. Агентът натисна звънеца с пръста си в ръкавица, чу двойните трели вътре и зачака.
Нищо.
Пак позвъни и погледна към алеята.
Обърна се към вратата.
Отвътре не се чуваше нито звук.
Не светеха лампи.
Либи Макинли може да го беше видяла и да беше угасила. Нямаше да е първата под гаранция, която се крие от ченге на прага си. В досието й нямаше информация за настояща заетост. Вероятно имаше малко причини да излиза от къщи. По дяволите, та дори самият Пул не би излязъл в това време, ако нямаше причини.
Пак почука, три резки удара.
— Госпожо Макинли? Специален агент Франк Пул. Знам, че сте вътре. Отворете вратата.
Нямаше представа дали наистина издирваното лице е вътре, но преструвката обикновено вършеше работа.
Пул духна в ръцете си в ръкавици. Имаше чувството, че стои във вана с леденостудена вода. Дъхът му излетя във въздуха и се разтвори.
Той слезе от верандата и прекрачи ниския плет, после притисна лице към големия прозорец. Стъклото беше студено и покрито със скреж. Не се виждаше какво има вътре.
Ако отоплението беше включено, щеше да го усетиш по стъклото, нали? Кой не си пуска отоплението в подобно време?
Той отстъпи и тръгна да обикаля къщата в опит да надзърне във всеки прозорец, покрай който мине. Ако някой от съседите го видеше, щеше да извика 911 начаса. Покрай къщата Пул за малко да се препъне в ръждив велосипед — стар червен „Шуейн“, потънал под дебела пряспа. Имаше също останки от растения в саксии, отдавна мъртви, както и тук-там по някоя роза, увита и забравена през зимата.
Отзад откри дървена тераса. Черно барбекю беше килнато на една страна и оставено така, със струпани около него шезлонги, без ред. Пул се качи на терасата, а дъските заскърцаха под краката му и запукаха шумно.
Може да е гнила. Може да пропаднеш.
Той внимателно си проправи път до задната врата.
Мрежата беше разрязана.
Един разрез, прав, дълъг десетина сантиметра, достатъчно човек да пъхне ръка през вратата.
Достатъчно да отключи комарника и да се заеме с резето с подходящия комплект шперцове.
Пул опита дръжката. Беше отключено.
Бръкна в палтото си, разкопча и извади своя глок, отпусна го ниско покрай бедрото си, насочен към земята. Към дулото беше прикрепено малко фенерче. Той го щракна с показалец.
Бутна леко вратата. Тя се запъна, замръзнала в рамката. Второ бутване, с малко повече сила. Когато най-сетне се отвори, стори го с шумно изпукване.
Миризмата го блъсна първа — сладката, болестотворна миризма на нещо гнило и развалено. Лъхна навън й го предупреди да се качва в колата и да се маха оттук.
— Госпожо Макинли? Специален агент франк Пул. Влизам в къщата!
Дървената врата водеше в кухнята. Пул я бутна с върха на обувката си, докато завърташе дулото да освети цялото помещение. В мивката имаше купчини чинии, плотът също беше покрит с тях. Виждаха се и кутии от пица и китайска храна за вкъщи, празни шишета от безалкохолно и вода.
Отоплението беше изключено.
При приближаването си към мивката агентът осъзна, че чиниите са замръзнали в леден блок. Всичко бе покрито с тънък пласт скреж.
Но миризмата…
Пул мина покрай кухненския плот и влезе в малка дневна. Масата беше отрупана с кутии и хартия — формуляри за работа, копия от резюме с гордо написано отпред „Елизабет Макинли“. Имаше вестници, неотворени сметки, дрехи — женска блуза и сутиен, всички захвърлени хаотично.
— Госпожо Макинли? Тук ли сте?
Дъхът на Пул се виждаше в студения въздух. Той забеляза термостата на стената и го погледна. Отоплението беше изключено, а копчето — завъртяно в студено положение.
Отляво имаше отворена врата. Агентът мина през нея в малък хол. Държеше насочени напред пистолета и фенерчето си и се водеше по тях. Отдясно се намираше входната врата, заедно с големия прозорец, през който се беше опитал да надзърне, непрозрачен от тази страна, както и от предния двор. Отляво до стената, имаше диван, обърнат към малък телевизор, сложен върху касетки за мляко. Пред дивана стоеше евтина талашитена масичка. Някой беше избутал съдържанието й на пода — списания, дистанционно, няколко сметки и рекламни писма.