— Не знам.
— Питам, понеже затворниците с облекчен режим са настанени в друга сграда при източното крило. В Орлиънс пиянството и буйството са често явление — повечето ми идвания в този район са да дигна някой, пийнал над възможностите си в квартала и накрая прибран да изтрезнява нощес в панделата. Източното крило е от другата страна на затвора. Това тук е страната на закоравелите престъпници. Онези, които имат нужда от повече от една нощ зад решетките, за да си уредят сметките с Господ. Трябва да влезеш в правилната сграда, иначе си губиш времето в опити да стигнеш начело на опашката, преди да откриеш, че си на грешното място — обясни шофьорът.
— Тя е в тази сграда.
— Лоша работа, лоша работа.
— Някъде наблизо има ли хотел? — поинтересува се Портър.
— Мамка му, не и такъв, дето да ти се ще да отседнеш. Защо не идем обратно на брега и ще те закарам на хубаво място на Бърбън.
— Искам да съм наблизо.
Шофьорът си пое дълбоко дъх.
— Е, под ръка ни е Травелърс Бест, но и братовчед си не бих пратил да спи там, а пък заради него се издъних.
— И там става — кимна Портър.
Шофьорът завъртя очи и превключи на скорост.
— Ваканцията си е твоя, карай си я, както ти е кеф. Предупредил съм те обаче — ако замеряш от терасата си някой в тоя край на града, като нищо ще те надупчи с пищака си.
Хотелът не беше в приличен квартал. Само на няколко пресечки от затвора, масивната розова сграда беше курдисана над закрит паркинг, два етажа стаи под голяма флуоресцентна табела с надпис ХОТЕЛ ТРАВЕЛЪРС БЕСТ ИН — ИМА МЕСТА. Половината лампи бяха изгорели, а две от крушките примигваха зад мръсната бяла пластмаса.
Шофьорът спря таксито отстрани на сградата.
— Абсолютно сигурен ли си?
Портър вече беше отворил вратата.
— Приемат в брой, нали?
— Вероятно за стая там вътре ще приемат и кутия „Лъки“ и бутилка „Рипъл“. Сигурен съм, че се радват на парите в брой.
На брояча пишеше 51,23 долара. Портър извади три двайсетачки от портфейла си и ги връчи на шофьора.
— Задръж рестото.
Парите бързо изчезнаха в джоба на ризата му.
— Казвам се Хършел Кристман, между другото. Ако щеш да се повозиш, само ми дрънни и кацам веднага, даже и тук… — той кимна към хотела, връчи на Портър визитка с телефонния си номер, отпечатан с едър шрифт. — Върви през паркинга по протежение на бетонната стена. Рецепцията е от другата страна на асансьора, точно срещу сградата. Ако си промениш намеренията и решиш да спиш в Хилтън на Бърбън, само ми звънни. Ако искаш да разгледаш забележителностите, пак ми звънни. Тук съм си изкарал целия живот, зная града като петте си пръста… — шофьорът понижи глас. — Ако не можеш да се добереш до приятелката си, знам едно-две местенца, където да си намериш чисто нова дружка. Само ми звънни.
Портър кимна и пъхна визитката в джоба на панталона си.
— Благодаря за возенето, Хършел. Грижи се за себе си!
Таксито потегли и детективът остана сам сред далечните отгласи от сирени и високи гласове, които се носеха от мрака.
Портър последва стената от бетонни блокчета по протежение на закрития гараж, откъдето лъхаше на гниещ боклук, и откри рецепцията зад асансьорите. Нямаше врата или дружелюбно фоайе, само прозорец от дебело стъкло, целия на петна и изплескан един Господ знае с какво. Мъж към петдесетте, подпухнал, с плешива посивяла глава и очила с черни рамки, следеше приближаването на детектива първо на малък компютърен екран, а после през прозореца.
Портър пристъпи към стъклото.
— Искам стая, ако обичате.
Мъжът облиза напуканите си устни. В ъгълчето на устата му имаше нещо. Приличаше на троха от чипс, оранжева и влажна.
— Ще ми трябват документ за самоличност и кредитна карта.
Портър извади портфейла си.
— Без документи, плащам в брой.
Мъжът сви рамене.
Двайсет и девет и деветдесет и пет на нощ плюс сто долара депозит. Трябва да си пазим ценните вещи.
Портър измъкна пет двайсетачки от портфейла си и ги бутна през малкия процеп в долния край на прозореца.
— Ето ти стотачка. Ако реша да остана повече от три нощи, ще се върна пак.
Управителят прибра банкнотите, със свит юмрук тупна отстрани древна каса, за да се отвори чекмеджето й, и пъхна парите вътре.
— А депозита? Няма да е хубаво да си тръгнеш с нашите чаршафи или кърпи.