— Тя е мъртва — каза Наш, загледан в лицето на мъжа за реакция.
Не последва такава, само:
— Е, не съм го направил аз.
— Така ли?
Къмбърленд остави чашата си на картотеката и вдигна ръце.
— Не съм сигурен какво си мислите, но аз само продадох кола на мацето. Виждал съм я четири, максимум пет пъти. Тя дойде, огледа няколко пъти паркинга, хареса си маздата, след това договорихме условията за вътрешен заем и това е. Както казах, закъснява две седмици със следващото плащане. За последно я видях в началото на годината. Технически дори не си е купила колата. Трябва да натрупа десет процента, преди да й я прехвърлим.
— Значи не сте я виждали от януари? — попита Наш.
Къмбърленд обиколи бюрото и натисна няколко копчета по клавиатурата на компютъра си.
— Ела Рейнолдс, нали така? Последно е идвала на трети януари и остави триста и двайсет долара. Казах й, че двеста са достатъчни, но тя не искаше някой друг да й купи колата, така че плати допълнително да излезе с една вноска напред. Месец преди това даде двеста седемдесет и три. Това беше на втори декември.
— Чудя се откъде е вземала парите — отбеляза Клоз. — Нямаме сведения да е работила.
Къмбърленд прелисти досието й.
— Според молбата й преподава на други ученици. Във всеки случай това е написала в графа „Заетост“.
— Може и да не е споменала за това на родителите си — обади се Клозовски. — И аз преподавах, а на татенцето дума не съм споменавал. Той щеше да ми отреже издръжката. Затварях си устата и сучех от две места.
— Сигурен съм, че си бил направо умопомрачително хлапе — отвърна Наш. — Преподаването обяснява и посещенията в Старбъкс. Освен да си търси кола, тя се е срещала там с ученици.
— Старбъкс и библиотеката, там го правех аз — съгласи се Клоз.
Наш потърси снимката на Лили Дейвис на телефона си и я показа на Къмбърленд.
— Ами това момиче? Виждали ли сте я тук?
Управителят се взря в малкото екранче и присви очи зад очилата.
— Не. Нея не я познавам.
— А възможно ли е да се е срещала с друг продавач във фирмата?
Къмбърленд поклати глава.
— И така да е, аз съм винаги тук. Създал съм си навик да опознавам всеки, който влезе през вратата. Някои от младите продавачи доста ги бива, но аз съм по-добър. От тях някой може и да си тръгне без продажба, но при мен такива няма. Винаги сключвам сделката.
— Ще ни трябва списък на всичките ви служители — каза Наш.
— Лесна работа. Тук сме с Брандън Стрингър и Дъг Фреденбърг. Дъг ми е механикът. От два дни е болен, има грип. Брандън трябва да дойде в осем.
— Някой от тях да е имал контакт с момичето на Рейнолдс?
— Поне аз не знам — каза Къмбърленд на Наш. — При първото й идване Брандън беше с друг клиент. Тя беше решително дребосъче, бързичко огледа маздата отвън, после влезе направо тук, в офиса, и ми каза, че иска да я купи. Без пробни обиколки. Няма и да позволя на някой без книжка да кара, но бих я извел на кръгче с колата.
— А къде беше онзи другият? Фреденбърг?
Къмбърленд пак чукна по компютъра си.
— Изглежда, е лежал под един понтиак в гаража, сменял е главен спирачен цилиндър. Рядко контактува с клиентите. Повече от добре дошли сте да изчакате Брандън. Може би искате да огледате паркинга? — той кимна към шевито на Наш, паркирано от другата страна на улицата. — Колата ви има потенциал да стане страхотно бебче, но разполагате ли с време и ресурси да го постигнете? Какво ще кажете да я смените с нещо симпатично и вече готово?
— Нещо с работещо отопление и може би стерео без манивела отстрани — вметна Клоз, — колата ти е толкова стара, че се налага да храниш конете под капака.
И двамата го зяпнаха.
— Хайде де, това беше смешна шега.
— Не, синко, всъщност не е — увери го Къмбърленд.
Наш и Клоз се качиха отново в шевито. Пред предник прозорец се вихреше сняг.
Детективът запали колата и погледна през улицата.
— Не мисля, че кралят на кафето е нашият човек.
— Ще оставя същинското разследване на вас, детективите, но съм съгласен, не съвпада с профила. Да отмъкне момиче от паркинга си изглежда направо глупаво и, честно казано, не ми се струва достатъчно мотивиран да извърти подобен номер.
— Твърде стар е — додаде Наш. — Този тип престъпления обикновено крият сексуална мотивация, типично запазена за хора на и под трийсет и петте. Дори ако всъщност не е имало секс, той е водещият фактор. Къмбърленд като нищо е към петдесетте. Затлъстял. Всяка тийнейджърка ще го спука от бой, ако се опита да й предложи бонбони и цветя. Не би посмял подобно отвличане посред бял ден. Търсим някой по-млад, по-силен и с друга мотивация.