— Все пак може да е някой от служителите — посочи Клоз. — Просто защото казва, че Лили Дейвис не се е мяркала, не е задължително да е така.
— И двете момичета са търсили да си купят кола. Това е най-близкото до улика нещо, с което разполагаме. Ще почакаме да се съберат още.
Клоз посегна към копчето за включване на стереокасетофона.
— Недей.
36
Пул
Ден трети, 6:44 ч.
Прекараха там цяла нощ.
Криминалистите влизаха и излизаха от очуканата къща на Либи Макинли в тънки найлонови костюми и бяха поне дузина. Пул ги гледаше от шофьорското място на черокито си. Колкото и да бяха внимателни, направо не му се мислеше какво причинява цялото това тъпчене на местопрестъплението.
Специален агент Хърлес стоеше на предните стълби, притиснал към ухото си мобилен телефон. Специален агент Дийнър се намираше някъде вътре.
Пул проследи как Хърлес прекъсва обаждането и пресича улицата към паркираната му отсреща кола.
Той свали прозореца.
— Мъртва е от няколко дни според съдебния лекар. Смятаме, че убиецът е започнал… че я е вързал за леглото горе-долу по това време в сряда и й е отделил много време, поне десет или дванайсет часа от първата рана до последната. Започнал е с пръстите на краката й, завършил е с тези на ръцете. Очите, ухото и езикът са били отрязани в хода на процеса.
— Ами разрезите?
— Патологът казва, че ги е правил постепенно. Вероятно е редувал разрезите и премахването на телесни части… — обясни Хърлес. — Държал я е в леглото. Уринирала е и се е изхождала на място. Ремъците на десния й глезен са срязали мускулите до костта.
Пул не смееше да затвори очи. Знаеше, че иначе ще види цялата сцена да се разиграва във въображението му. Щеше да види Бишъп да връзва тази жена за леглото и да я измъчва в течение на поне половин ден и писъците й да остават без отговор.
— Струва ми се доста небрежно… за него. За Бишъп.
— Той се развива. Вече знаем кой е. Не е нужно да бъде предпазлив, колкото преди — каза Хърлес.
— Може би.
— Смяташ, че е нещо друго?
— Нещо, да.
— Доста си загадъчен.
Пул отвърна:
— Той никога не е нарязвал тяло по този начин. Пръстите на ръцете и краката — това са все нови неща.
— Както казах, ескалира.
— Предполагам.
Хърлес пристъпи от крак на крак. Дъхът му се виеше около него в ледената нощ като дим около пушач. Отново бе започнал да вали сняг на големи и тежки снежинки.
— Следвал си дотук хлебните трохи на Портър, нали?
Беше повече твърдение, отколкото въпрос. Пул кимна.
— Има добри инстинкти.
— Добри инстинкти ли? Работил е с този човек близо седмица и въобще не се е усетил. После, когато имаше шанс да го закопчае, просто го пусна. Остави го да си тръгне право през половината щат на Чикагската полиция. Трябваше да хване Бишъп още преди пет години, нямаше да сме тук и тази жена… — той кимна към къщата, — щеше все още да диша. Не го забравяй.
Пул не каза нищо и не откъсна очи от къщата. Повредената кола на алеята, колелото до нея…
— Била е изолирана тук, напълно затворена. Когато проверим надзорника й, според мен ще открием, че изобщо не е успял да я изведе от къщата. Вместо това е идвал при нея.
Беше ред на Хърлес да замълчи. Преди година можеше да се скара на Пул за подобно твърдение, но агентът се беше доказал многократно. Точно по тази причина пожела и прехвърлянето му в екипа си.
Специален агент Дийнър излезе на предната веранда на къщата, видя и двамата и им помаха.
— Трябва да погледнете нещо — извика им той.
Пул излезе от джипа и последва Хърлес обратно през улицата, свел глава да се предпази от снежинките, които режеха като бръсначи от лед.
В къщата все още нямаше ток. Криминалистите бяха пуснали генератор в задния двор и през коридорите и стаите се виеха оранжевите кабели на удължителите. Навред бяха накацали двойни халогенни прожектори на жълти метални стойки и изпълваха всеки квадратен сантиметър с ярка светлина и остро очертани сенки. Хърлес и Пул последваха Дийнър през входната врата към задната спалня, където още лежеше Либи Макинли. Фотографът полека обикаляше леглото й и заснемаше всеки сантиметър от преживяния от нея кошмар. Пул направо чуваше писъците да изригват от замръзналата й, пълна с кръв уста.