Наш се пресегна и стисна приятеля си за рамото.
— Ще можеш. Когато му дойде времето, ще можеш. Никой не те припира. Просто да знаеш, че всички сме насреща. Ако ти потрябва случайно нещо… — Наш се захвана да човърка волана и взе да скубе дупката в облицовката му от изкуствена кожа. — Може да е от полза да се преместиш. Намери си ново жилище, започни отначало.
Портър поклати глава.
— Не мога да го направя. Заедно избрахме този апартамент. Там е домът ми.
— Може да идеш на почивка тогава? — предложи Наш. — Имаш предостатъчно натрупани отпуски.
— Може и да го направя… — Портър се взря във фасадата на блока.
Нямаше да се мести. Не и в скоро време.
Вратата на шевито изскърца, когато той дръпна дръжката и слезе.
— Мили боже, колко е студено!
— Време е да извадиш вълнените гащи и уискито!
Портър потропа на покрива на колата два пъти.
— Ако вложиш малко време в това чудо, може да стане голяма сладурана.
Наш му се ухили в отговор.
— Среща в командния център в седем?
— Аха, в седем става.
След това отпраши.
Портър проследи изчезването на колата по улицата и чак после влезе в малкото фоайе на блока, като внимателно избягваше купчинките замръзнало кучешко ако на стълбите. Подмина пощенските кутии и се качи по стълбите. Не ползваше вече асансьори, не и ако имаше избор.
На влизане в апартамента в носа го блъсна неприятната миризма на дузина развалени остатъци от храна. Най-лошият виновник — купчината кутии от пица на кухненската маса, изпълваше въздуха с дъх на гранясало сирене и стари чушки.
Портър метна палтото си на облегалката на един стол, влезе в спалнята и светна лампата.
Леглото беше избутано в отсрещния ъгъл, заедно с двете нощни шкафчета.
Стената, до която се бе намирало преди, сега беше изпълнена със стотици снимки и бележки, лепящи листчета и вестникарски изрезки. Тук-там бяха свързани с тънка връв. Когато тя се свърши, детективът започна да чертае линии с черен маркер.
Тук беше всичко, което той имаше за Убиеца „Четирите маймуни“, или Ансън Бишъп, или Пол Уотсън — и тримата бяха един и същи човек. Събираше подробности и за миналите престъпления на Бишъп, но основно се беше съсредоточил върху това, къде може да е отишъл той след бягството си.
На пода в ъгъла на стаята беше сложен лаптоп с яркосветещ екран. Портър го вдигна и се загледа екрана. Използваше Гугъл алъртс4 (изненадващо прост за някой, комуто липсват и най-основни компютърни познания) да му отбелязва всяко споменаване, статия и поява на Бишъп, Уотсън или У4М по интернет и да сваля резултатите в личната му електронна поща. Понякога отнемаше часове, но той преравяше всяко едно съобщение и споменатите в тях местоположения нанасяше на голямата световна карта, закачена на стената между другите му бележки. Не беше единствена. Имаше дузина подробни карти, всички на големи градове.
Данни, трупани четири месеца.
Картите бяха набодени с разноцветни кабарчета — червеното маркираше появата му, синьото — място, за което журналист е написал статия, а жълтото — дома на всеки, изчезнал или убит по начин, сходен с почерка на У4М. Пълно беше с негови имитатори. Макар че множество кабарчета бяха центрирани в Чикаго, други стигаха чак до Бразилия и Москва.
Портър вдигна едно жълто и намери на картата на Чикаго езерото в Джаксън Парк.
— Ела Рейнолдс, в неизвестност от 22 януари 2015 вероятно намерена на 12 февруари 2015 г. — промърмори под нос. Нямаше причина да вярва, че виновникът е У4М, но това кабарче щеше да остане на място, докато се увери в противното.
Клепачите му тежаха от недоспиване.
Имаше страхотно главоболие.
Седна в средата на пода и започна да преравя гугъл алъртите от днес, общо 159 на брой.
Когато телефонът му звънна два часа по-късно, детективът помисли дали да не пренебрегне обаждането, но след това се отказа. Никой не звънеше в един и половина, сутринта без причина.
4