Тя поклати глава.
Когато Наш нахлу в командния център, тя го замери с химикалка. Той я хвана насред полет.
— Какво, по дяволите, Клерче-меченце?
Клоз се промуши покрай него и се добра до бюрото си.
— Портър не въведе ли правило да не замерваме другите детективи с разни неща?
— Портър е отстранен от служба, така че правилото е анулирано и не важи — каза им Клеър. — Намерих нещо. Може да се окаже голямо.
Наш седна на ръба на заседателната маса.
— Хубаво, понеже ние ударихме на камък при търговеца на коли. Оказа се, че Ела Рейнолдс изплащала една мазда, без родителите й да знаят. Говорихме и с тримата служители. Брандън Стингър, един от търговците, я позна от снимката ни, но нищо повече. Бил с друг клиент при първото й посещение. Къмбърленд, собственикът, се заел с нея оттам нататък. Никой от тримата не познава Лили Дейвис, освен от новините. Има и механик към автокъщата, Дъглас Фреденбърг, но той не е нашият човек. Вкъщи го чакат съпруга и пет деца. Една игра на покер няма време да организира, да не говорим за многобройни отвличания и убийства. Освен това Къмбърленд го снабди с пълно алиби. Никой от тях не изглежда подходящ кандидат. Поредната задънена улица.
Клеър беше наредила на бюрото си няколко разпечатки. Вдигна една и подаде листа на Наш.
— Какво е това?
— Чети.
Наш вдигна страницата и прочете на глас:
— С обич в памет на Флойд Бърнард Рейнолдс, 11 май 1962 г. — 13 февруари 2015 г. Моля присъединете се към нас в понеделник, 16 февруари 2015 г. в 17:00 ч. в католическата църква „Сейнт Гейбриъл ъв дъ Сороуфул Върджин“ за възпоменателна служба в чест на Флойд, който беше любящ съпруг и баща. Поменът ще бъде веднага след това в църковната зала… — Наш свали надолу листа. — Това е некролог за Рейнолдс и какво от това?
Клеър взе друга разпечатка и я подаде на Клозовски.
Той я изгледа изпод вежди, но се прокашля.
— С обич и в памет на Флойд Бърнард Рейнолдс, 11 май 1962 г. — 13 февруари 2015 г. Баща на лъжи, съпруг на смъртта, най-сетне намерил покой сред розите. Стига толкова цветя, ако обичате, пращайте само благословиите си.
— Доста зловещо — каза Наш.
— Да, като писан от бивша приятелка… — съгласи се Клозовски и върна листа на Клеър.
Тя се обърна отново към колегата си.
— Онзи, който ти прочете, излезе тази сутрин в „Чикаго Екзаминър“. Този… — тя разтърси страницата в ръката си, — е публикуван миналата сряда, преди Рейнолдс да умре, също в „Екзаминър“.
Наш посегна към листа.
— Я да го видя…
Клеър не му обърна внимание и отиде до бялата дъска. Залепи и двете страници под информацията за Флойд Рейнолдс.
— … или пък недей… — промърмори Наш под носа си.
Детектив Нортън се върна до бюрото си.
— Има и още… — тя грабна един лист и зачете на глас: — Доктор Рандал Фредерик Дейвис, съпруг на Грейс Ан Дейвис, баща на Лили Грейс Дейвис, ни напусна със свеж дъх, ухаещ на лавандула и валериан, и започна друсаното си пътуване ръка за ръка със светлината…
— И в този не преливат слънчеви лъчи и дъги — каза Клоз.
— Дейвис мъртъв ли е?
Клеър кимна.
— Починал е снощи. Получил е тежък удар. Усложнение от падането на кръвното налягане.
— И са изкарали толкова бързо некролог?
Клеър се върна до дъската и залепи страницата под името на Рандал Дейвис.
— Който и да го е публикувал, не го е чакал да умре. Некрологът е излязъл преди четири дни, също в „Екзаминър“.
— Значи този тип пуска некролози предварително за хората, които възнамерява да убие?
— Аха.
— Ами момичетата? — попита Клоз и извади лаптопа от чантата си.
Проверих, но не намерих нищо, свързано с дъщерите. Само е бащите им.
Наш се отправи към белите дъски и огледа разпечатките.
— Знаем ли кой ги е публикувал?
— Това е странното в случая.
— Това ли е странното?
— Току-що приключих разговора с жената, която се занимава с некролозите в „Чикаго Екзаминър“. Там е от четирийсет и три години, казва, че лично чете всеки некролог, преди да влезе в печат, понеже, цитирам, простолюдието не уважава граматиката, и се кълне, че никога не е виждала двете съобщения, появили се миналата седмица. Спомня си това от днес — дори и поправките, които е направила, преди да влезе в печат. Когато й прочетох другите два некролога, тя им се нацупи и заяви, че е щяла да спре и двата. Очевидно некролозите се подават онлайн чрез бланка на сайта на вестника и в тях е пълно с фалшиви съобщения за смърт, основно от деца, които си правят шеги. Честа практика е да не се пускат без проверка. Жената обикновено получава копие от смъртния акт или потвърждава случилото се с погребалната агенция. Има и такса… — Клеър прекоси стаята и седна отново на бюрото си. — Некролозите носят големи пари на вестниците. И в трите случая могат да бъдат удостоверени данните от кредитните карти. Тази, използвана и за двата некролога на Рейнолдс, е една и съща и принадлежи на жена му. Онази, използвана за фалшивия некролог на Рандал Дейвис, е Американ експрес на името на Грейс Дейвис. За фалшивите некролози някой е подал данните онлайн, след това незабавно е хакнал системата и ги е кодирал като одобрени — и така на практика е прескочил тази жена и предпазните мерки на вестника, като ги е пратил за публикация без никаква проверка.