— Много се извинявам, че се наложи да ме чакате.
Портър се извърна и видя в коридора зад бюрото да стои жена с по една димяща чаша чай в двете ръце.
— Донесох и за вас — обясни тя. — Предположих, че ще е нелюбезно иначе, а и предпочитам да не го пия сама… — при тези думи в кафявите й очи блеснаха искрици, намек за лукаво кокетство. — О, забравих да питам дали искате мляко или захар?
Портър посегна към чашата.
— Така е чудесен, благодаря ви.
Адвокатката имаше лек акцент, внимателно изчистен и премахнат, но все още доловим. Не говореше като местните, като южняците.
Сара Уернър се усмихна, връчи на детектива неговата чаша и елегантно се настани в креслото зад бюрото, където с две ръце поднесе своята към устните си. Носеше тъмносива права пола с черни чорапи, изпънати по отлично оформените крака — нещо, което Портър гузно отбеляза, преди те да изчезнат под бюрото. Погледна пак към дипломите на стената и пресметна. Ако адвокатката беше влязла веднага в колежа, значи сега трябваше да е към четиридесет и петте, около десетилетие по-млада от него. Никога не би се досетил. Ако се натъкнеше на нея на улицата, щеше да предположи, че е най-много на трийсет и пет-шест. Като изключим съвсем леките бръчици в ъгълчетата на очите й, кожата й беше безупречна. Кестенявата й, леко чуплива коса стигаше до раменете. Детективът надушваше и лек аромат на люляк.
— Предполагам следва да попитам кой сте вие — каза адвокатката с усмивка.
Портър се взе в ръце и се върна в действителността.
— Съжалявам, последните няколко дни бяха доста объркани… — той й подаде една от визитките си. — Аз съм детектив Сам Портър от Чикагската полиция.
Адвокатката проучи внимателно визитката, след това я остави на ръба на бюрото си.
— Убиецът „Четирите маймуни“, а?
— Знаете ли за случая?
Тя постави визитката му върху купчинката близо до телефона си.
— Аз съм криминален адвокат, детектив. Ще ви призная, увлечението ми по престъпните умове граничи с манията. Следя всички високопрофилни случаи колкото се може по-внимателно. Как мога да ви помогна? Смятате ли, че по някакъв начин се е озовал в Ню Орлиънс?
Портър отпи от чая си и остави чашата на бюрото.
— Онова, което ще ви покажа, трябва да си остане между нас. Не можете да го обсъждате с никого, нали разбирате? Не сме обявили публично находката и не мога да рискувам информацията да излезе наяве сега.
— Разбира се.
Портър бръкна в джоба на якето си и извади снимката, остави я на бюрото и я обърна така, че адвокатката да може да я разгледа по-добре.
Сара още известно време не свали поглед от него, после се наведе към снимката.
— Това не е ли…
— Вашата клиентка, да. Така смятам.
— Какво общо има тя с Убиеца „Четирите маймуни“?
Портър обърна снимката и показа на адвокатката бележката на гърба.
— Смятам, че я открих. Б. — прочете Сара на глас. Намръщи се и пак се обърна към детектива. — Не разбрах връзката. Кого е намерил?
— Това е почеркът на Ансън Бишъп. Той смята, че клиентката ви е неговата майка.
Изражението на Сара дори не трепна.
— А вие какво мислите?
Портър сви рамене.
— Не знам какво да мисля. В този момент просто проследявам уликата. Какво можете да ми разкажете за нея?
Сара плъзна снимката обратно към него и извади картонена папка от пачката с документи от дясната си страна. Отвори я и разкри снимка от полицейско досие, прикрепена към лявата корица, и няколко листа, защипани за дясната.
— Джейн Доу номер 2138. Като изключим това название и списъка с обвинения, не знам нищо за нея. Срещала съм я два пъти и не ми е казала нито дума.
— Дори и на вас не е?
— Дори и на мен.
— Директорската канцелария ме уведоми, че е поискала вас по име. Единствено вашето име е изрекла и нито дума повече.
Беше ред на Сара да свие рамене.
— Нямам ни най-малка идея защо. Не знам дори откъде е научила името ми. Пускам доста обяви на локално ниво, така че най-вероятно е видяла някоя моя визитка или брошура. Може да е чула, че поемам случаи про боно. Или ме е избрала наслуки от телефонния указател, кой знае. Първия път, когато се срещнах с нея, й обясних, че може свободно да говори пред мен. Нищо от споделеното няма да бъде предадено или разказано на друг. Изнесох й цялата лекция за тайната между адвоката и клиента му. Седяхме повече от трийсет минути и тя само ме зяпаше… — Сара отпи отново от чая си, после продължи. — Втория път, когато ходих там, разгледах обвиненията й, обясних й колко са сериозни. Тя пак нищо не каза. Подписа обаче документите, с които ставам неин законен представител — сигурна съм, че разбира какво й казвам. Знам, че може да чете, просто отказва да говори.