Клоз поклати глава.
— Не става така. Този идентификатор е уникален за компютъра. МАС адресите са вградени в хардуера, така че никой не може да промени или модифицира стринга, но не могат да се проследяват през множество мрежи, за да се открие настоящото местоположение. Във всеки случай не е като айпи адрес.
Наш въздъхна.
— И това с какво ни помага тогава?
— Все пак е нещо като пръстов отпечатък — обясни Клоз. — Пуснах този уникален МАС адрес през данните, които извадихме от Старбъкс, и открих запис в лога им. Извършителят е бил свързан с мрежата за общо трийсет и три минути със същия компютър… — Клоз се облегна в стола си. — Чикаго има доста обширна безплатна уай-фай мрежа. Разполагаме с кули в парковете, библиотеките, влаковете — навсякъде са. На дванайсети февруари същият МАС адрес е бил свързан с обществената мрежа в Джаксън Парк за почти час и половина сутринта…
— Докато е скривал Ела Рейнолдс във водата.
Клозовски кимна.
Включването явно е било пасивно, понеже е на равни интервали, а не през случайни периоди. Това ни подсказва, че извършителят вероятно си е оставил лаптопа в пикапа, който видяхме на онзи запис, но всъщност не използва компютъра. Трафикът, който открих, е най-вероятно автоматични задачи като имейла, просто машината си работи на заден фон. По едно включване на минута. Ако той го беше използвал да търси в мрежата, щяхме да видим повече случайни включвания.
— Защо би си свързал уай-фая, без да го ползва?
— Не мисля, че се е свързал нарочно възрази Клоз. — По-скоро преди време е свързал лаптопа е обществената мрежа и не е изтрил връзката. Като оставя записа в системата, компютърът му автоматично се включва навсякъде, където е в обхвата на същата мрежа, както моят направи в Старбъкс. Така си спестява време. В този случай — навсякъде, където е в обхвата на градската мрежа.
— Значи се връщаме на първоначалния ми въпрос — можеш ли да го проследиш?
— Връщаме се и към първоначалния ми отговор. Един айпи адрес е донякъде като телефонна линия, инсталирана в къщата ти. Номерът е винаги един и същ и винаги включен, така че може да бъде проследен до някакво статично местоположение. МАС адресът е специфичен за устройството, в този случай лаптоп. Този лаптоп може да бъде включван и изключван и свързан с милион различни мрежи. Може да се мести от една в друга или да изчезне от полезрението за неопределен период от време. Което ще рече, че не може да се проследи, но можем да бдим за появата му.
— Как?
— Когато се е създавала градската мрежа за безплатен обществен уай-фай, в нея е вградена задна вратичка за силите на реда. Мога да напиша една програмка на компютъра и да я пусна там. Ако лаптопът на извършителя ни се свърже с обществената система, ще бъдем уведомени. В този случай ще можем да стесним местоположението му до конкретния хъб, към който е свързан. Ще получим обаче много по-едромащабна мрежа от тази, която би ни дал един айпи адрес — кулите са с обхват около половин километър.
— Кръг с радиус от половин километър в градски условия е все едно няколко съседни държави — отбеляза Наш.
— Но ще знаем къде в града се намира. Все е някакво начало. Може да извадим късмет и да засечем местоположението и чрез друг фактор.
49
Портър
Ден трети, 10:42 ч.
Сара Уернър последва Портър в коридора навън. Пазачът затвори вратата зад тях и заключи Джейн Доу в стаята за консултации.
Адвокатката сърдито се обърна към Портър:
— Какво беше онова, което й даде?
— Дневник, който Бишъп ни остави с цел да бъде намерен на местопрестъплението преди няколко месеца. Вътре са описани конкретни събития от детството му. Ако тя наистина е майка му, ще разпознае тези събития.
Сара се намръщи.
— Казваш, ще разпознае и събития, но аз чувам ще съпостави и престъпленията. Каза ми, че ако ти позволя да я видиш, няма да правиш нищо, което може да доведе до допълнителни обвинения.
— В най-добрия случай информацията в тази тетрадка е маловажна.
— Как си го прекарал изобщо покрай охраната?
— Затъкнат в ластика на гащетата ми.
Уернър присви очи.
— Само Да имаш предвид, че като неин адвокат можех да й го дам аз. Нямаше нужда да се вкарва контрабанда…
— Хубаво е да го знам. Не обичам да нося книжа в гащите си.
— … и като неин адвокат ще съм благодарна да ме предупредиш, преди да споделиш и нещо друго с клиентката ми.
— Ще го имам предвид. Колко време ще я оставят там вътре?
— Докато угасят лампите, ако им кажа да направят така — отвърна Уернър. — Защо?