— Това ли подсказва жълтото листче? — попита Пул. — Някакъв вътрешен код, така че да знаете какво всъщност се случва въпреки официалните ви бележки?
Бедард кимна.
— Зеленото ще рече, че всичко е наред, червеното обозначава проблеми. Синьото говори за по-бавно приспособяване.
— Нейното листче е жълто.
— Жълтото ще рече, че тя иска да се върне зад решетките. Виждал съм затворници като нея да извършват престъпления и после да се предават в най-близкия полицейски участък само за да се върнат в килията… — Бедард погледна към снимката на Либи Макинли в досието. — Надявах се да я уредя в дом за постепенна социализация — беше в списъка в очакване на свободно място. Ако това не сработеше, щях да я подтикна да си вземе един или двама съквартиранти. Понякога допълнителният контакт помага.
Пул се хвана, че пак зяпа трите телбода. Застави се да се обърне отново към надзорника.
— Господин Бедард, ще ви задам един въпрос и искам да обмислите много внимателно отговора си… — той се наведе напред и облегна лакът на бюрото на събеседника си. — По ваше мнение, Либи Макинли е искала да се върне, понеже не се е справяла сама и не е можела да се грижи за себе си или защото се е страхувала от нещо навън и се е чувствала по-сигурна в затвора?
Бедард се намръщи.
— Имате предвид, че може да е била в опасност? Някой да я е преследвал?
— Да.
Надзорникът си пое дълбоко дъх и издиша полека.
— Сложен въпрос. Тя не разговаряше въобще с мен.
Когато се срещнахме за последно, ми се стори стресирана. Наля ми чаша вода от чешмата и забелязах, че ръцете й треперят. Очите й бяха кървясали и подпухнали от липса на сън. Стори ми се отслабнала, беше свалила килограми, вероятно не се хранеше добре. Нищо, което да подскаже, че според нея е в опасност обаче. Според мен щях да забележа. Веднага се набива на очи при бивши престъпници например.
— Претърсвате ли понякога жилищата на поднадзорните си? — поинтересува се агент Дийнър.
— Разбира се, ако има съществена причина.
— Претърсвал ли сте жилището на Либи Макинли?
Надзорникът поклати глава.
— Тя е лежала за сгазен човек. Не заради наркотици или оръжия. Дори в затвора странеше далеч от тези неща. Тестовете за наркотици са задължителни при освобождаване с условно доизлежаване и тя всеки път излизаше чиста. Никога не съм имал причина да претърсвам къщата й. Какво намеквате, момчета? Тя да не се е била забъркала в нещо?
Бедард се размърда в стола.
Пул знаеше какво всъщност го пита събеседникът му. Била ли е забъркана в нещо, което съм могъл да забележа? В какви неприятности съм си докарал?
— Името Кейлин Селки говори ли ви нещо?
— Не.
Дийнър се наведе по-наблизо.
— Сигурен ли сте?
Бедард се обърна наляво, издърпа клавиатурата на компютъра си под няколко листа хартия и записа името.
— Не ми звучи познато. Не е сред поднадзорните ми. Не я виждам и в системата.
Пул се обади:
— Намерихме шофьорска книжка и паспорт в къщата на Либи, и двата на името на Кейлин Селки, но със снимката на Либи Макинли.
— Истински или фалшиви?
— Истински.
— Не е лесно да се извадят.
Пул продължи:
— Истинската Кейлин Селки е умряла на седемгодишна възраст. Била е ударена от кола, докато си карала: колелото. Станало е преди двайсет и четири години.
— Вероятно има акт за раждане и го е използвала да изкара паспорт, след това с тях двата е издала и шофьорската книжка… — размишляваше на глас Бедард. — Ако е успяла да го направи още в затвора, значи е имала помощ. Ако го е постигнала след излизането, пак й е трябвала помощ…
— Какво ви кара да кажете това?
Надзорникът сви рамене.
— Случва се по-често, отколкото си мислите. Както казах и преди, новото начало за тези хора е трудна работа. Някои от тях имат чувството, че ще се справят по-добре с нова самоличност. Преди десетина години един тип, който излежаваше доживотна в Пен Стейт в Охайо, беше спипан да върти конвейер за документи. Избираше затворници, които скоро ще излизат, пробутваше им философията за новото начало, а после — и пакетна сделка в притурка. Затворникът уреждаше чрез някой отвън плащането на името на братовчед му и съответният братовчед осигуряваше документ за самоличност, който да чака излизането на пандизчията. Това не може да се свърши отвътре, трябва да се проведат прекалено много телефонни разговори и писма за писане. Трябва физически адрес за получаването на документите. Не ги пращат в затвора на посочения от теб номер на затворник.
— Предполагам, че не.