Първите седем съдържаха информация основно за Артър Талбът, по-конкретно — за машинациите му с недвижими имоти и финансовите му холдинги. Отделите за финансови престъпления и на Чикагската полиция, и на ФБР все още разплитаха подробностите, но към момента бяха прибрали над петнайсет милиона долара в имущество, смятано за резултат от престъпни действия. Поради големия размер на „Талбът Ентърпрайзис“ повечето й собственост беше замразена, но съдът позволи на оперативните сметки на компанията да останат захранени. В крайна сметка те искаха да се разправят с кашата, без да поставят в опасност хилядите законни работни места, създадени от начинанията на Талбът. Тръстът на Емъри Конърс също беше останал недокоснат, тъй като беше напълно самостоятелен от Талбът — нещо, за което той очевидно бе настоявал.
Пул остави тези купчинки настрана.
Следващите четири също бяха свързани с Талбът, но разделени, за да включват двете семейства, свързани с организираната престъпност, опериращи в и около Чикаго, както и двайсет и три отделни лица. Престъпленията бяха най-разнообразни, от хазарт и пране на пари до наркотици и проституция. Те доведоха до шест ареста и предстояха още много други.
Пул остави настрана и тези купчинки. Интересуваше го основно последната.
Тя съдържаше около триста листа хартия. Най-горният беше разчертан в зелено и бяло с малки, спретнати надписи. Първият ред гласеше:
163. WF14 2.5К. JM.
Към вързопчето беше прикрепена картонена папка, в която имаше двайсет и шест полароидни снимки на тийнейджъри в различни етапи на разсъбличане, както момчета, така и момичета. Всяка снимка беше номерирана. Почеркът не съвпадаше с този на Бишъп. Според доклада, подаден от детектив Наш, пликът първоначално не е бил прикачен към този сноп, а се е намирал в дъното на кашона. И макар двете да бяха очевидно свързани, Пул предпочиташе да оставя уликите точно както са намерени, за да се съхранят находките. Закрепването на двете находки само според предположения беше несъобразително и би могло да доведе до фалшиви заключения.
Пул прокара пръст по първия ред текст.
163, WF14 2.5К. JM.
Числото 163 се смяташе за свързано с конкретно дете — бяло момиче на четиринайсет години, или продадено за 2,5 хиляди, или купено за тази сума, най-вероятно в долари, но беше възможно валутата да е и по-различна. Биткойн беше любимата на повечето трафиканти на човешка плът.
Пул беше добре запознат с биткойните. Дигиталната валута беше трън в задника на силите на реда от 2008 г. насам, тъй като престъпниците можеха да я разменят онлайн като пари в брой, без да оставят следи кой точно я дава и в замяна на какво.
Ако записът означаваше 2500 биткойни, това би се обърнало в цена от рода на 2,6 милиона долара. Доста слабо вероятно. В рамките на САЩ четиринайсетгодишно бяло момиче в добро здраве принципно се продаваше под 25 000 долара. К понякога се използваше като абревиатура на биткойн. Ако случаят беше такъв, тогава 2,5К щяха да са равни примерно на 2600 долара, което беше много по-вероятно.
Представата, че човешки живот може да бъде купен и продаден за каквато и да е сума, отвращаваше Пул и той прогони мисълта от главата си. Трябваше да се съсредоточи върху доказателствата.
163. WF14 2.5К. JM.
Дете номер 163, бяло момиче на 14 години, продадено или за продан за сумата от 2600 долара. Инициалите JM може би принадлежаха на детето или пък на лицето, което продаваше или купуваше. Нямаше откъде да узнаят.
Пул прелисти снимките. Нямаше нито една с номер 163.
Някой беше нагласил другите според конкретни редове — до всеки съответен запис имаше залепено жълто листче. Деветнайсет момичета и седем момчета.
Пул преброи редовете на първа страница — двайсет и шест. При близо триста страници, това означаваше почти осем хиляди деца, изброени само тук. Поправка: тук бяха изброени близо осем хиляди души. Ако числото, което идваше след кода за раса и пол, беше наистина възрастта, много от записаните бяха по-големи, макар че най-голямото открито число беше двайсет и три.
Чикаго се нареждаше трети сред градовете с високо ниво на трафик на хора. Скорошни проучвания изчисляваха, че в града и околностите има поне 25 000 жертви. Ако можеше да се вярва на този списък, той представяше близо една трета от тях. Пул нямаше причини да се съмнява в резултатите от разузнавателната програма на Бишъп. Всичките му други данни се бяха потвърдили.
Отделът за борба с трафика на хора в окръг Кук, регионалният чикагски Отдел за борба с трафика на хора (ЧОБТ) и илинойският Отдел за борба с трафика на хора също бяха получили копие от данните, но не бяха постигнали особен напредък в правилното им разчитане. Ако успееха да се справят със задачата, данните можеха да доведат до най-голямото разкриване на трафик на хора в историята на САЩ.