Клоз се захвана да пише.
— По-добре работя с кафе.
— Ако намериш нещо, целия месец ще ти купувам от Старбъкс.
— Това е прекрасна проява на щедрост, но не решава настоящото ми положение.
Клеър подбели очи към Наш.
— Върви му намери нещо за пиене.
Наш отвори уста, приготви се да спори, след това размисли. Тръгна към малката стая за отдих в ъгъла на компютърния отдел.
Клеър снижи глас и се наведе към компютърджията.
— Говорил ли си със Сам?
Клозовски не отклони поглед от монитора.
— Не се очаква да се свързваме с него. Никога не бих посмял да наруша пряка заповед.
— Опитах да го намеря три пъти. Все с гласова поща се сблъсквам.
— Наш също се обади преди няколко часа. Същото нещо — призна тихо Клоз.
На екрана му се появи списък. Той избра няколко обекта и натисна „ентър“.
— Виж, последното, което ми се ще, е да звуча като единствения възрастен в стаята. Портър ми е приятел и на мен, но ни прецака. Федералните връхлетяха и ни взеха случая с У4М, това го приемам. Така стават нещата в истинския свят. Измих си ръцете и продължих нататък. Ти също. Както и Наш. Портър също е трябвало да го направи… — компютърджията спря да пише и сви рамене. — Нали си оставила случая на мира? Нямаш скрита лаборатория за борба с престъпността, нали?
Той започна да пише отново, преди Клеър да е отговорила, но после добави:
— Харесвам си работата. Ще ми се да преуспея в нея, така че правя, каквото ми е наредено. Може би това ме прави леко странен, но спя като бебе, без тревоги в главата. Олеле.
— Какво?
— Тойота тундра били много популярни.
— Колко са?
— Шестстотин и дванайсет между двайсет и трети и двайсет и девети декември.
Наш се върна, внимателно балансирайки три стиропорени чашки. Остави една до Клоз, а друга връчи на Клеър.
Тя погледна екрана.
— Можеш ли да подредиш списъка според броя на появите им? Либи Макинли е работила в този рибен магазин само един ден и това не е съвпадение. Ако по един или друг начин действа в тандем с извършителя и е проучвала мястото, това ще рече, че на него не му се е налагало да го прави, така че преминаванията му край камерата са ограничен брой. Повечето появи може би са редовен маршрут на някоя кола, примерно едни и същи хора отиват на работа и се връщат всеки ден.
Клоз настрои някои от данните в горния прозорец на екрана си и натисна отново копчето.
— Добре. Най-високият брой преминавания са четиринайсет. Сто и шест единични преминавания, деветдесет и три двойни… Ще сортирам от най-ниското до най-високото, след това ще извадя статични кадри.
Клеър проследи изчезването на списъка, заменен от дузина снимки на пикапи, всички направени от един и същ ъгъл.
— Търсим кола, която кара водна цистерна.
Прегледаха Снимките. След няколко секунди Клоз цъкна на „Следваща страница“ в дъното на екрана. Появи се нов набор снимки. Те ги огледаха, после той кликна отново за следващата страница, после потрети процедурата. Прехвърлиха дванайсет екрана, преди да го открият.
— Ето, заповядай — каза Клоз.
— Определено е същият пикап, който видяхме на камерата от Джаксън Парк — потвърди Наш.
— Трябва да пуснем номера и да извадим име и адрес заяви Клеър. — Можеш ли да увеличиш шофьора?
— Аха — Клоз премести един плъзгач с мишката и снимката се разду, за да заеме целия екран. Той цъкна два пъти върху екрана, така че да се центрира върху лицето на шофьора.
— О, мамка му! — промърмори Наш.
— Това не е ли… — зяпнал, Клозовски се прегърби на стола си. Разтри врата си.
— Това е Бишъп — каза тихо Клеър.
55
Портър
Ден трети, 13:35 ч
Сара Уернър простена:
— Хиропрактикерът ми хич няма да остане доволен!
Тя лежеше на бюрото в стая за наблюдение и беше избутала настрана компютърния монитор и клавиатурата.
Надзирателите ги проверяваха редовно на трийсетина минути и Уернър всеки път ги отпращаше.
Портър се намести по-удобно на стола. И него го болеше навсякъде.
Погледна закачения в ъгъла часовник.
— Минаха близо три часа. Какво прави тя там?
Сара извърна глава и надзърна през еднопосочния прозорец.
— Все още чете. Май трябваше да си донесем обяд.
Стомахът на Портър изкурка в съгласие.
— Искам да съм тук, когато свърши. По-добре да не й даваме време за храносмилане.
— Без метафори, свързани с храна, моля.
— Извинявай.