— Разпродажба на книжни издания, адресирана до Либи Макинли, и карта за дарения на ветерани, адресирана до „Получател-1“ и двете пратени тази седмица. Някой следи тази кутия… — каза Пул на Дийнър, преди да ги прибере обратно вътре.
Дийнър огледа улицата.
— Около половината пътеки са изринати наскоро. Щом проверим вътре, би трябвало да говорим със съседите. На тиха уличка като тази несъмнено ще намерим някой достатъчно любопитен, вторачен в тази къща.
Вратата в телената ограда беше замръзнала на място и на Пул му се наложи да я подръпне, преди да успее да отвори резето. Тя се завъртя колебливо през дебелия сняг и двамата тръгнаха по пътеката към входната врата.
— Франк! — Дийнър тихо повика партньора си по име и посочи с ръкавица към вратата. Ключалката липсваше, на нейно място направо зееше дупка. Бравата изглеждаше разбита. Горният й ръб беше издраскан и очукан. Някой го беше удрял. И рамката беше цялата в драскотини.
Пул разкопча якето си и бръкна за пистолета, преди да бутне вратата. Посочи с пръст Дийнър, след това ъгъла на къщата. Партньорът му извади оръжието си и изчезна отзад в търсене на задната врата.
Пул посегна към бравата. Въпреки че поддаде, му се наложи да я задържи, за да не се разпадне. Болтовете, крито трябваше да поддържат цялата конструкция, или бяха свалени, или разхлабени и той имаше чувството, че всичко ще се разглоби в ръцете му. Езичето се прибра с щракане. Той бутна леко вратата.
Тя водеше към малка дневна. Някой бе нападнал с нож възглавниците на износения кафяв кожен диван. Купчини пълнеж отрупваха стаята, бял тополов пух. Отоплението беше изключено.
— Проверка от ФБР! Излезте незабавно на открито! — гласът му отекна из къщата с отзвук, какъвто имат само празните, изоставени жилища.
Той влезе вътре.
Стените бяха покрити с графити. Многоцветни емблеми на банди, имена и всевъзможни послания: „Даша те обича“, Литъл Микс и „Екстрейн се събира“. Пул нямаше представа какво означават дори и половината.
В другия край на къщата задната врата се отвори с шумно изпукване. Дийнър влезе в кухнята с изваден пистолет и дуло, насочено към тавана. Кимна на колегата си и зави в коридора от дясната си страна. Извади от джоба си малко фенерче, включи го и го намести под оръжието. Завъртя лъча из коридора.
Пул пресече стаята и го последва. Мазилката тук беше ритана или удряна — имаше десетки дупки отгоре до долу. Някой беше търсил скривалище в стените или просто хлапета се бяха забавлявали, и двете версии изглеждаха еднакво логични. Някога златист, сега мръснокафяв, мокетът вонеше на урина.
В първата спалня откриха на пода матрак, заобиколен от празни кутии от храна и напитки. В ъгъла имаше смачкано одеяло. Някой беше залепил вестници за прозорците под пуснатите пердета. Тоалетната беше използвана наскоро, но тъй като нямаше вода, чинията преливаше със замръзнала каша, в която Пул отказа да се вгледа. Ваната не беше в много по-добро състояние. Вратичките към спирателния кран липсваха и разкриваха напукани пластмасови тръби.
Продължиха към втората спалня.
Тук нямаше матрак, само скъсан спален чувал и очукано газово котлонче за къмпинг. Някой го беше използвал или за готвене, или да се топли, или и за двете. В стаята смърдеше на застоял дъх на трева.
Върнаха се в дневната. Мазе нямаше. Къщата беше празна.
— Според мен тук се навъртат бездомници, а може да е и скривалище за местни хлапета. Има смисъл да е междинна станция — Пул прибра оръжието си. — Откога е необитавана къщата?
Дийнър се беше върнал в кухнята да рови из чекмеджетата и шкафовете.
— Над година… — той се втренчи в сифона на мивката. — Някой е налял тук цимент.
— Хлапетата правят такива работи… — Пул се загледа в графитите по стените на дневната.
Дийнър продължи:
— Не успях да открия много информация за имота. Първоначалният собственик е починал, а къщата остава на трите му деца. Те живеят извън щата. Обявена е за продан. Според мен са се опитали и да я дадат под наем — но не се е намерил кандидат… — той извади мъртва мишка изпод мивката, държеше я за опашката и я хвърли в ъгъла. — Не разбирам защо. Чаровна къщурка.
Пул не обърна внимание на мишката, която тупна на пода недалеч от краката му.
— Може и да има нещо тук… — проследи графитите с лъча на фенерчето си.
Дийнър дойде при него и излезе на светло.
— Прилича просто на хлапешки драсканици. Вандали, банди, такива неща.
Пул посочи малко каре с текст, написан с черен маркер.