Наведе се и прошепна нещо в ухото на адвокатката си, която стреснато се озърна — вероятно за първи път чуваше клиентката си да говори. Отвърна нещо твърде тихо, за да я чуе Портър, после стана и отиде при таблото за камерите в отсрещния ъгъл. Детективът я видя да щрака два от стенните ключове. Първият изключваше видеозаписа, а вторият — аудиото. В наблюдателната стая настъпи мъртвешка тишина, а Сара се обърна към детектива от другата страна на стъклото, погледна малко по-наляво, понеже не знаеше къде точно се намира той, и после се върна на мястото си до Джейн Доу.
Едва тогава затворничката се усмихна — лекичко, честно казано, но все пак усмивка. След това се обърна отново към адвокатката си и се наведе към нея.
Портър гледаше устните им да мърдат — пред него се разиграваше ням филм, ръцете и телата им разказваха история, която той не успяваше да разбере добре. Джейн няколко пъти се пресягаше за дневника, като разгръщаше на конкретни страници и прокарваше пръсти по текста, който четеше на адвокатката си. През цялото време Сара Уернър слушаше. Кимаше, клатеше глава, мръщеше се. Прочете отделни части от дневника, които клиентката й показваше. Портър едва се удържаше да не вдигне стола, да разбие стъклото и да нахълта в отсрещната стая. Искаше го повече от всичко на света.
Накрая, близо трийсет минути по-късно, Сара се изправи и излезе от стаята. Клиентката й зарови лице в шепите си.
Вратата на наблюдателната стая се отвори и адвокатката пъхна глава вътре.
— Хайде, вече иска да говори с теб.
Портър осъзна, че ръцете му треперят. Тук вътре не беше повече от 18 градуса, но челото му плуваше в пот.
— Добре ли си?
Той кимна и тръгна към вратата.
Сара го преведе зад ъгъла до стаята за консултации. Междувременно надзирателят в коридора се беше сменил. Този беше по-млад, латиноамериканец. Огледа и двамата с безразличие, преди да насочи отново поглед към интересно петно на пода.
Портър влезе в стаята за консултации и отново седна срещу Джейн. Сара се настани до нея. Надзирателят затвори вратата след тях.
Джейн плъзна дневника през масата към детектива, но задържа ръка върху черно-бялата корица.
— Нещата не са се случвали по този начин.
Той не беше сигурен как очаква да прозвучи гласът й. Дрезгав и властен, вероятно. Изобщо не беше такъв. Думите се изсулваха от езика й с гладкостта на лък по цигулка. Не долови очаквания от него гняв. Тя беше спокойна и овладяна. Забелязваше се обаче лек южняшки акцент.
— Така ли?
Тя отдръпна пръсти от дневника. Долепи ги до ръба на масата, наклони леко глава наляво.
— Ансън винаги е имал буйно въображение, склонно съм самозадоволяване.
Сара седеше кротко зад масата срещу Портър, погледна първо дневника и после него.
Детективът се наведе към клиентката й.
— Знаете ли къде мога да го намеря?
Майката на Бишъп размърда пръсти и потропа с нокти по алуминиевия плот.
— Знаете ли къде е той?
Ето я пак същата усмивка, макар че тя се помъчи да я прикрие, само намек в ъгълчетата на устните й.
— Дайте ми химикалка.
— Нямам в себе си.
Тя се намръщи.
— Всъщност е логично. Притесняват се, че някой като мен може да я забие в шията ви. Властимащите са толкова недоверчиви… — подритна с крака под масата. — А пък аз, съвсем без окови, готова да ви скоча…
— Дай й химикалка — нареди Портър на Сара, без да сваля поглед от клиентката й.
Адвокатката присви очи.
— Сам, не мисля…
— Моля те!
Тя се вцепени, тонът на гласа му я хвана неподготвена. Издиша и бръкна в куфарчето си, откъдето извади синя химикалка и я остави на масата пред Джейн.
Жената я взе и свали капачето. Замахна със свободната си ръка през масата и Портър бутна стола си назад, почти падна. Върна си равновесието, докато тя сграбчи дневника и го придърпа към себе си с тих смях.
— Няма нужда да си на нокти, Сам. Обикновено не хапя!
Излязло от нейната уста, името накара студени мъртвешки пръсти да полазят по гърба му.
Затворничката отвори корицата на дневника и се зае да пише на първата страница. Когато свърши, сложи капачката на химикалката и я върна на Сара, която пък бързо я пъхна в куфарчето.
Портър посегна през масата, взе дневника и отвори корицата.
— Това какво е?
Джейн се усмихна, после се изправи.
— Вече бих искала да се върна в килията си.
Отправи се към вратата и почука двукратно по стъклото.
Лицето на пазача се появи в малкото прозорче и на нивото на кръста се отвори малка врата. Джейн се обърна с лице към посетителите си и пъхна и двете си ръце в отвора. Надзирателят щракна чифт белезници на китките й и ги затегна с щракване зад гърба й. Тя пристъпи напред и вратата се отвори. Тъмничарят я улови за рамото.