— Само за кратко. Но сега ще ми е по-лесно, като знам, че поне има къде да се завърна.
Кош му сипа още една чаша, премисляйки думите му. Поклати бързо глава, сякаш за да прогони мислите от главата си, след това вдигна халбата си и чукна чашата в ръката на Аш. Част от огъня на Чийм изплиска по ръцете им.
— Със сърце — вдигна тост той.
Двамата се облегнаха назад, доволни да споделят мълчаливата си компания.
Миър разказваше историите си край огъня до Коя и Виждащия.
Мъжете вече бяха пияни. Барача седеше до дъщеря си и разговаряше непринудено с нея. Алеас се смееше на нещо с широко отворена уста и хвърляше съзаклятнически погледи на ученика Флорес.
Аш се облегна удобно назад, вперил поглед в пламъците.
За момент му се стори, че в мислите си чува смеха на един друг млад мъж или поне спомена за него.
Наклони глава на една страна, с надежда да го чуе отново.