Ошьо яздеше с грациозната лекота на човек, излязъл сутринта да поязди за удоволствие и със самоувереността на останалите ветерани от фланга. Стратегията им за тази битка беше разумна и бе предложена от самия генерал Нисан, главния предводител на армията и герой от революцията. Бяха гласували за него с огромно мнозинство, когато през нощта бе проведено общото събрание на армията.
Основната част от войската щеше да играе ролята на примамка за повечето вражески атаки и с маневри по фланговете да оплете така предвидимите Лебедови криле на армията на владетелите. А накрая довършващият удар щеше да бъде нанесен от тежката кавалерия на фланга на генерал Шин — Черните звезди, които бяха скрити във високата трева на югозапад, точно зад позициите на Блестящия път. Когато и двата фланга на неприятеля бъдеха впримчени в схватката, тя щеше да премине бързо покрай тях и в настъпилото объркване да нападне центъра им отзад с надеждата да го разгроми като безброй пъти досега.
— Днес е денят, братя! — разпалено изрева генерал Ошьо. — Днес е денят!
Мъжете вдигаха копията си и крещяха, докато той минаваше край тях. Дори Аш, който не обичаше да показва ентусиазма си, усети прилив на гордост, докато войниците приветстваха генерала и размахваха юмруци. Синът му беше един от тях.
Когато генералът спря бойния си зел, около него се извиси стълб прах. Като в някакъв танц той обърна животното срещу далечните редици на неприятеля. При вида им зелът изпръхтя и размаха опашка. Ошьо и Чансър чакаха във възцарилата се тишина.
— В името на топките на Глупака, надявам се той да е прав — промърмори Кош и кимна към харизматичния им водач. — Време е да върнем тези момчета у дома, при майките им, не мислиш ли?
Въпросът едва ли се нуждаеше от отговор.
В редиците около тях даоджосите налагаха с камшиците си задниците на зеловете и крещяха на мъжете да стегнат строя, като им напомняха заповедите и най-важните задачи за предстоящата битка.
— Чух, че владетелите са предложили ковчеже с диаманти на всеки генерал, готов да обърне гръб на битката.
— Пфу! Кога не са се опитвали да ни купят? — Аш размаза една тревна муха върху врата си. — Днешният ден с нищо не е по-различен.
— Аха. Но днес е денят.
И двамата се засмяха. Смехът им беше дрезгав от дима на лулите и лагерните огньове от изминалата нощ.
Казаното от Аш беше истина. В ранните дни на революцията, когато Народната революционна армия не беше нищо повече от сбирщина, на която все още липсваха самоувереност, съгласуваност и каквито и да било победи, владетелите бяха предложили на всеки войник в нея малко състояние в необработени диаманти, ако дезертира и мине на тяхна страна.
Някои бяха преминали в редиците на владетелите — всъщност мнозина го бяха сторили. Но онези, които бяха отказали предложението и бяха останали да се бият въпреки невъзможното положение, в което бяха изпаднали, бяха открили неочаквана сила в общия си отказ да се продадат на онези, които притежаваха и експлоатираха всичко. В редиците им, където мнозина бяха деморализирани от глада, горчивите загуби и постоянната заплаха от залавяне и смърт, духът им се възроди и те започнаха да се чувстват като едно праведно братство. Това постави истинското начало на тяхната кауза. От този момент насетне те бавно, но сигурно започнаха да обръщат хода на събитията.
— Имам някакво усещане, че това е своеобразен край, не мислиш ли? — попита Кош.
— По един или друг начин — отвърна Аш и хвърли поглед към сина си.
Лин не осъзнаваше, че баща му го наблюдава. Момчето държеше изправен наръча резервни копия, а на гърба му висеше резервният щит от плетена ракита. Очите му бяха широко отворени от учудването, типично за четиринайсетгодишен младеж. В тъмните му зеници проблясваха отразените искрици слънчева светлина, а бялото на очите му беше кървясало от тежкото напиване предишната вечер. Момчето беше останало до късно край един от лагерните огньове, шегуваше се и пееше гърлено заедно с по-старите щитоносци от техния фланг.
Аш си помисли, че сега той изглежда доста по-различно от недохранения хлапак, който с препъване се появи в лагера им преди две години, след като бе избягал, за да се присъедини към баща си и неговия щитоносец. Босите ходила ма момчето бяха нарязани от пътуването, което би затруднило повечето зрели мъже.