— Аииие!
— Хм… съжалявам.
— Съдбата ли ми изпрати вашето шибано псе да ми даде пътя към смъртта? — каза с нескрита ирония Натан.
— Не се притеснявайте — отвърна лекарят, размотавайки бинта, — рядко се умира от последствията на едно ухапване.
— А какво ще направите с беса и тетануса?
— На ваше разположение е книжката с всичките му ваксинации, но естествено, ще постъпите добре, ако отидете да ви бият една инжекция против тетанус.
Сетне дезинфекцира раната с антисептична течност.
— Ооо!
— Доста изнежен сте! Добре, наистина: признавам, че раната е доста дълбока. Дори сухожилията са леко засегнати. Мисля, че ще трябва да минете утре през болницата.
Натан отпи глътка грог и остави погледа си да блуждае из пространството, след което попита:
— Обяснете ми, Гарет. Как съм могъл да оцелея от това удавяне?
— Само по себе си това явление не е нещо изключително: често се е случвало да бъдат съживявани деца, които са паднали в езера или реки.
— И как е възможно това?
Гудрич въздъхна дълбоко, сякаш търсеше възможно най-простия отговор на твърде сложен въпрос.
— В повечето случаи удавниците умират от задушаване: паникьосват се и се опитват да попречат на водата да нахлуе в дробовете им. Кислородът се изчерпва и умират задушени.
— А при моето удавяне какво се случи?
— Без съмнение, вие сте оставили водата да проникне в дробовете ви, което е предизвикало в случая състояние на хипотермия. Вашето сърце е забавило ритъма си до такава степен, че почти е спряло да бие.
— И всички тези видения са били Near Death Experience8, така ли?
— Точно така, но в началото на седемдесетте години никой не говореше за NDE. Днес този феномен е добре познат: случаи, подобни на вашия, са преживени от хиляди хора в целия свят. Всички техни описания са събрани и подробно проучени от научната общност.
— И има прилики с моята история?
— Да, много изпаднали в клинична смърт описват същия тунел, същата интензивна светлина и това усещане, че се къпеш в безкрайна любов.
— Но защо аз не съм умрял?
— Не беше настъпил вашият час, това е всичко.
— Ох! Не е истина, вие какво, нарочно ли го правите?
— Извинявайте, ръката ми се хлъзна.
— Да бе… Вие май ме вземате за глупак.
Лекарят поднови своите извинения и му направи дебела превръзка с антибиотичен крем. Но любопитството на Натан не бе задоволено и той продължи с въпросите си:
— Тези NDE не могат ли да бъдат разглеждани като доказателство за живота след смъртта?
— Със сигурност не — отговори лекарят с категоричен тон. — Ако сте все още тук, то е, защото не бяхте умрели.
— Но къде съм бил тогава?
— Някъде между Живота и Смъртта. Но това все още не е бил онзи свят. Можем с известна степен на достоверност да кажем, че е възможно да съществува определено състояние на съзнанието извън нормалното функциониране на мозъка.
— Но нищо не доказва, че това състояние може да бъде трайно?
— Точно така — потвърди Гудрич.
И както го бе правил неведнъж в миналото, той се опита да измъкне съкровената тайна на адвоката.
— Кажете ми, какво бе това видение, Натан?
По лицето на събеседника му пробяга сянка.
— Дори и аз не си го спомням вече.
— Стига, не се правете на хлапе. Аз трябва да знам това, нима не разбирате?
Но Натан отново бе решен да премълчи.
— Казах ви вече, че не си спомням за това!
Гудрич разбра, че няма да постигне абсолютно нищо. В края на краищата упоритостта му да мълчи бе разбираема. След удавянето си бе минал толкова близо до смъртта, бе преживял толкова необичайно състояние на тялото и духа, че не би трябвало да има нищо неестествено в един подобен стремеж да запази част от тайната на това чудодейно съживяване само за себе си.
Сякаш за да наруши гнетящата тишина, която бе започнала да се настанява между тях, Гудрич попипа стомаха си и подхвърли с почти весел тон:
— Добре, какво ще кажете за едно леко похапване?
Седнали на масата в трапезарията, двамата мъже приключваха с вечерята си. Гарет си бе похапнал обилно, досипвайки си на няколко пъти, докато Натан почти не се бе докоснал до храната.
Преди около двадесет минути прекъсване на тока бе потопило стаята в мрачина. Гудрич бе отишъл да почовърка нещо в електромера, но се бе върнал с извинението, че са се свършили бушоните. Запалил бе две стари ветроупорни лампи, които разпространяваха своята трептяща светлина в стаята.