— Не — излъга Натан, — често, но не всеки ден.
Той усети как кожата по ръцете му настръхва. После, говорейки сякаш на себе си, добави, вперил поглед в празното пространство:
— Животът е страшно хубаво нещо. Нещо толкова скъпоценно!
Тя се хвърли на врата му и двамата намериха облекчение в силната си прегръдка. Дълбоко в себе си Бони се питаше що за странни хора са нейните родители, които винаги говорят само добро един за друг. Все по-често в главата й възникваше все същият въпрос: защо тази нейна страхотна майка и този неин мил баща не са се събрали на Коледа заедно с нея. Но вече в душата й се прокрадваха и съмненията, че животът на големите трябва да е нещо доста сложно и че не бива да се бърка в него.
Вечерята протече в добро настроение. Нито веднъж не засегнаха мрачни или натоварващи теми за разговор. Ако супата и салатата от юфка бяха много сполучливи, Бони намери тортата собствено производство deliciosa21 със своя карамел и украсата си от червени плодове.
Вечерта употребиха времето си за украсата на елхата, слушайки „Детският кът“ на Клод Дебюси, който много харесваше на момиченцето.
Навън снегът тихо валеше.
— Защо мама не обича Коледа?
— Защото намира, че истинският дух на този празник е изкривен.
Тя го изгледа с удивени очи.
— Не разбирам нищо от това, което ми говориш.
Трябваше да внимава: дъщеря му бе само едно малко момиченце. Той й се извини, а след това се опита да й даде по-ясно обяснение.
— Всъщност, мама намира, че през този период на годината трябва да мислим повече за хората, които страдат, отколкото да се чудим какво по-напред да си купим и да мъкнем вкъщи толкова неща, от които в действителност нямаме нужда.
— Това е вярно, нали? — попита Бони, не виждайки как би могло да бъде другояче, след като мама го е казала.
— Да, вярно е — потвърди Натан. — Ние сме тук, на топло и сигурно, но много хора са сами. А е много тежко, когато си сам и тъжен.
— Но в този момент мама е сама — забеляза детето.
— Сигурно е с Винс — подхвърли баща му, без да изглежда съвсем уверен.
— Не вярвам.
— Твоята женска интуиция ли ти подсказва това? — попита я той, придружавайки въпроса си с намигване.
— Точно така — отговори му Бони, затваряйки и двете си очи едновременно.
Това беше, както сама го наричаше, нейното „двойно намигване“ — единственото, което можеше да постигне.
Той я целуна по косите.
Щом приключиха с украсата на елхата, двамата изгледаха заедно един епизод от „Шрек“ — зеления злодей с уши като фунии.
След това Натан бе слушател: отначало Бони дълго му свири упражненията за цигулка, които бе усвоила, а сетне му изпя на испански наистина сполучливата версия на Besame mucho, разучена в часовете по пеене в училище.
Натан бе много ентусиазирана публика и многократно изкара изпълнителката на бис.
Настана време и за лягане.
Той я зави в леглото, а тя го помоли да остави лампата в коридора запалена.
— Лека нощ, малка катеричке — каза й той на излизане. — Много те обичам.
— И аз много те обичам — отговори му тя, — и това е „невръзвратимо“.
Той нямаше сърце да я поправи, а само й даде последна за вечерта целувка.
Когато напускаше стаята, той си спомни за онзи априлски ден през 1995 година в един от родилните домове в Сан Диего. Първия път, когато бе взел на ръце новородената си дъщеричка. Бе толкова развълнуван и притеснен, че не знаеше какво да направи. Онова, което виждаше пред себе си, бе едно съвсем мъничко бебе със сбръчкано личице, което със затворени очи правеше всевъзможни странни мимики, размахвайки във всички посоки малките си ръчички.
В този миг не можеше и да си представи, че тя ще заеме такова огромно място в живота му. Че това миниатюрно създание ще стане по-важно и от зениците на очите му.
Отдавна подозираше, че превръщането му в баща ще предизвика радикални промени в съществуването му, но нямаше никаква идея какво ще означава всичко това, каква любов и каква емоция ще избликнат в душата му.
Тогава още не знаеше, че едно дете може да събуди толкова голяма радост у него.
Нито че загубата на едно дете може да породи толкова голяма покруса.
В този ден не предполагаше нищо.
После това малко и така крехко ангелче бе отворило очи и се бе вгледало продължително в него, като че се бе помъчило да му внуши, че има нужда от него. Тогава той се бе почувствал разтърсен от огромно вълнение, преливащ от безгранична любов.