— А обядвал ли си, сине? — попита неочаквано старият човек. — Не? Или и обеда смяташ лекомислие и непредпазливост? Хайде, идвай да си хапнем нещо от армаганите на Серт-Костови, пък сетне ще ми разкажеш — и за друма, и всичко…
Половин час по-късно те побутнаха настрана софрата, Бяно Абаджи напълни „ингилизката“ си лула и я запали с една клечка от баджата (оказа се, че гостът му нито пие, нито пуши) и разговорът им без много-много предисловия започна. Всъщност започна го Левски — простичко и без високопарни думи той описа живота си от срещата им през 67-мо лято, как сетне Панайот Хитов войвода ги превел през цялата Стара планина до Сръбско, постъпването на Левски във Втората легия („измамиха ни сърболята — изтъкаха си с нас платното и ритнаха кросното“), заболяването на корема и операцията.
ЛЕВСКИ: — Наложи ми се дълго, цели месеци да лежа, дядо Бяно. И време за мислене — колкото искаш. Всичко премислих тогава, много пъти и нашия разговор на Барите претаках и като че ли най-сетне стигнах до истината.
БЯНО АБАДЖИ: — Истината? Коя е тя, истината, сине?
ЛЕВСКИ: — Че народът ни не е подготвен за онова, което искаме от него. И не бива да го корим — не е лесно да се надмогне тинята на петвековното превиване на врат. И тогава аз реших за себе си: оправя ли се от болестта, да подхвана всичко от Аз, Буки — да тръгна от град на град и от село на село, да пробуждам заспалия народ и да го подготвям за великата саможертва, която ще е цената на свободата ни. Сега ме виждаш по този друм, който сам си избрах. (Кратък виновен смях.) Чакай, чакай, не бързай да ме хвалиш, също и аз като мнозина други се заблуждавах. Като тръгвах от Букурещ за Цариград, за да подхвана обиколката си, аз си мислех и на другите обещавах, че за двайсет и пет дни ще подготвя бъдещата всенародна революция.20 Сега обаче видях и осъзнах, че за да се разнесе виделина над скованото в робски мрак Българско, ще да са нужни години и години труд, скиталчества, „Никола Рангелов из Битоля“ и очила на носа, опасности…
БЯНО АБАДЖИ (стрелва го с поглед): — Даваш ли си сметка, що за опасности ще са туй, Василе? Тебе ще те дебнат куршум и бесило, а не кашлица или навяхване на крака…
ЛЕВСКИ: — Зная го. Но знам и друго: ако спечеля, печеля за цял народ — ако изгубя, губя само мене си.21
БЯНО АБАДЖИ (след като размисля): — Тежък обет си поел върху плещите си, сине, но правилен: човек, ако иска да постигне нещо, трябва да заложи всичко.
ЛЕВСКИ: — Благодаря ти, че ме разбираш, дядо Бяно. Благодатно е съзнанието, че не си сам…
БЯНО АБАДЖИ: — Но ти ще бъдеш сам, Василе. Или поне аз няма да съм до рамото ти. Защото ти готвиш буна, революция, а една революция — всяка революция — се прави от млади хора. От старци като мене нито ти, нито делото ти имат нужда и полза.
ЛЕВСКИ (поклаща глава): — Старци като тебе имат мъдрост и опит, без които буйността на младите ще е безплодна. Чувал ли си приказката за султана и дългите лъжици? Не? Е, сега ще ти я разправя, пък ти сам ще откриеш, щото искам да ти кажа. Султанът имал все стари, белобради везири. Да, ама появили се млади люде, учили в Европа. Отишли те при султана и му рекли: „Докога ще управляваш със старците? Защо не се облегнеш на нас и на нашата ученост?“ Нищо не отговорил султанът, само заповядал да сварят една голяма тава пилаф. Седнал с везирите си наоколо, а на всеки от младите дал по една лъжица два аршина дълга и им казал: „Буюрум, яжте!“ Опитали те, ама ядец: кой може да яде с такава дълга лъжица? Тогаз султанът ги подканил: „Хайде, сега вие седнете, пък дайте лъжиците на моите везири.“ Сменили си местата. А везирите загребвали от пилафа и всеки подавал с лъжицата си в устата на другия. „А! Ама така всеки може!…“ — възкликнали младите. „Може, ама трябва да се сети — отвърнал султанът. — Вие сте учени, ама не се сетихте. Пък дойде на ума на старците…“.22
БЯНО АБАДЖИ: (със смях): — Разбрах и благодаря ти. Нека даде Бог наистина да съм ти полезен, когато твоите млади везири няма да знаят как да се оправят с лъжиците. (Замълчаване.). Докъде стигна в начинанието си, сине?
ЛЕВСКИ: — Честно казано, до кривата круша, не по-далече. Положението в Българско се оказа много по-зле и от най-черните ми предвиждания. (С горчива самоирония:) Пък като си помисля, че още преди две години едва ли не прогласявахме свободата… (Сериозно:) Затова тази обиколка нарекох първа и ще я имам само като един първоначален оглед. Каквото ще се върши, ще има да се върши занапред.
20
Автентично — срв. Александър Бурмов. Български революционен Централен комитет 1868–1877. С., Народна култура, 1950, стр. 14.
21
Авторът посвети почти две години, за да проучи абсолютно всичко, останало от Апостола на свободата, да усвои начина му на мислене и начина му на говорене, та да се получи пълна идентичност между Левски от книгата и Левски, какъвто е бил в живота. Дългите му усилия се оказаха обаче безплодни; те само му доказаха, че безподобна личност като Левски може единствено да бъде описвана, не и възпроизвеждана. Същото се потвърждава и от литературата досега: има отлични научноизследователски, очеркови и аналитични творби върху Левски (напр. на Ив. Унджиев, М. Макдермот, Л. Дойчев, Н. Генчев и др.), докато опитите за пресъздаването на образа му в белетристиката винаги в една или друга степен са завършвали неудачно. Затова авторът реши да остави в книгата Левски да говори сам, лично да изразява възгледите си, както те са съхранени в писмата му и в другите документи, написани от неговата ръка. Затова се налага следното предупреждение: навсякъде в книгата, където в реплики на Левски отделни изрази или цели пасажи са отпечатани в курсив, се касае за негови автентични изявления (само със съвсем леко осъвременяване на езика). Поради големия им брой и за да не затлачваме настоящите обяснителни бележки, няма да посочваме източниците; на любознателния читател, който държи да ги открие, препоръчваме да ги потърси лично във Васил Левски, Документално наследство. С., НИ, 1973. Ще направим единствено изключение за този пръв цитат, защото според единодушното становище на изследователите именно той бележи израстването на Левски до Апостол на свободата — той е взет от негово писмо до П. Хитов от март или април 1868 г.
22
Мъдрата и поучителна приказка за султана и лъжиците е записана от автора по разказ на бай Асен Гачев от Сливен.