5.
Както при всички големи празници, за Кръстовден127 Бяно Абаджи слезе от Барите още на развиделяване, а по-късно, пременен и обръснат, отиде да се черкува в храма „Свети Димитър“. След службата още се помайваше какво да направи, когато съвсем случайно — тъй му се видя отначало — до него се озова Сава Райнов, един от новите му млади приятели.
— Изглеждаш ми кахърен, Сава — подкачи го старият човек. — Що, нещо с караабаджилъка ли не върви? Или оная пущина, с която лустросваш абата, че да лови окото, вместо полза ти създава ядове?128
Отговорът на клуцохорчанина му издаде, че съвсем не е било случайно нито черкуването на Савата вместо в клуцохорската „Свети Никола“ в сливенската църква „Свети Димитър“, нито тръгването им рамо до рамо след литургията:
— А, не. Слава на Бога и на всички светии, но и алъш-веришът върви, също и моят прес си върши работата. — Младият човек се огледа и продължи, едва като се увери, че никой не го подслушва. — Кахърът ми произлиза от друго, господин Силдаров. Получи се преважен писмен хабер от нашия общ приятел, що навремето е бил под дяконско расо. — Попита с поглед и Бяно му кимна в отговор — бе разбрал чие име избягваше да произнесе. — Дълг ми е да събера съмишлениците, да го прочетем и съобщим.
— И защо не го направиш?
— Имам чувството, че съм следен, господин Силдаров. Не ме питайте за подробности — не мога ви ги даде. То не е като да съм видял някой да върви по стъпките ми или да слухти нощем под пенджерите на къщата. Ала сякаш самата ми плът усеща как нечии очи ме следят и дебнат. Окаже ли се вярно, не само аз ще пострадам, но ще докарам погром и връз главите на приятелите. — Сава Райнов помълча малко и като стигнаха приблизително точно посред Машатлъка — там никой не можеше да приближи до тях, без да го видят, — спря на едно място и продължи: — И реших да се допитам до вас, господин Силдаров. Вие имате многолетен опит в тези неща, пък и, казват, херодаята от памтивека е давала подслон на народните дейци…
Чак сега Бяно Абаджи разбра напълно казаното и недоизказаното.
— Не си премислил работата докрай, приятелю — каза. — Ами че ако наистина те следят, нали по дирите ти, по дирите ти ще стигнат и до херодаята? Вместо това аз се наемам да ти дам по-добър акъл, драги. Не се крийте по изби и кьошета, а си направете сбирката ей-така, на ачик, пред очите на всички. Само помисли: ако се съберете точно на това място, където сме, кой ще се усъмни, че водите съзаклятнически разговори?
— Почвам да разбирам…
— Не, не разбираш. Тук, разбира се, не може — все ще се случи познат да се присъедини към вашата дружина и да развали работата. Значи, мястото трябва да е хем на открито, хем настрана от людете.
— Наистина не съм разбрал, господин Силдаров — засрамено призна Савата. — Дайте ми акъл, както обещахте, ама ако може по-ясничко…
— Синът ми Боян ще бъде ли между вас? — последва неочакваният въпрос.
Истината беше, че Сава Райнов не бе помислял за Боян. Сега обаче се почувствува задължен да каже колкото се може по-убедително:
— Разбира се от само себе си.
— Тогава виж какво, млади човече. Преди десетина години с неколцина другари (няма защо да споменавам имената им) трябваше да поразсъждаваме над нещо от най-голяма важност. А беше таквоз време, че конашките копои гъмжаха като бълхите в козината на уличен пес. И знаеш ли що направихме? Изпекохме един гювеч, взехме една погача и бъклица вино и се настанихме горе, на сергията пред долапа ми. Минеше ли някой, виждаше само дружина приятели на мезе и чаша вино; дори и да дойдеше, щеше да чуе разговор за ланшния сняг. Пък ние разчепквахме, каквото имаше да се разчепква, и то, слава на Господа Саваота, по-късно даде добър плод. Ако одобряваш този наш стар хитър чалъм, още сега ти обещавам сергията.
— Да ви благослови Всевишният, господин Силдаров. Самото Провидение ми е подсказало да се допитам до вашата мъдрост… Благодаря за поканата, още в неделя на обед ще имате гости на сергията.
Те размениха още няколко думи за уточнение и се разделиха. Но едва изминаха по няколко крачки в различни посоки и Сава Райнов повика отново стария човек:
— Ще ме прощавате, господин Силдаров, ама моля да ми отговорите на един въпрос. Защо се заинтересувахте дали Боян Боянов ще е в дружината ни?
— Защото без Боян ще е някак противоестествено, сине. Кой ще повярва, че един седемдесетгодишен старец е седнал на зияфет с момчета на по двайсет и пет години? Виж, съвсем друго ще е, ако там бъде и Боян. Решил Боян да се събере на чаша с другари, отишли на долапа на баща му — какво по-просто и по-разбираемо от това?
127
Църковният празник „Въздвижение на честния кръст Господен“, наричан популярно „Кръстовден“, е винаги на 14 септември.
128
За това съоръжение на Сава Райнов Михаил Греков (Спомени, с. 163) пише: „… Савата бе станал търговец — абаджия; той купуваше сурова стока, удряше й лустро, бе си направил прес, трупаше я в зимника и продаваше на караманлиите“.