— Аз обаче настоявам да кажа за себе си — отново се обади учителят, — че все пак на най-лично място в закона поставям началото — подбудата и целта. То не е просто встъпление, братя, а основа, както да речем Символа на вярата130 за нас, християните. И стига да нямате никакво възражение, ще помоля нашия председател да го прочете отново. Съгласете се, че дали в Централния комитет ще има един или трима подпредседатели, дали издайникът поради пиянство само ще се пропъжда из редовете на войниците, или ще се наказва като другите предатели със смърт, е все пак второстепенен въпрос. Главният обаче си остава другият: каква цел ще се гони с цялата ни уредба и за какво ще мрем утре в Балкана.
Никой не се противопостави, та Сава Райнов извади отново красиво изписаните листове и зачете:
— „Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било — всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.“
— Ще ме прощавате — за пръв път се обади иначе твърде словоохотливият Нено Брадата, — ала някои неща не ги разбирам и ще помоля да ми ги разясните. Като всекиго българина и аз от дете съм научил на гърба си що е деспотско-тиранска система. Но в наказателния закон имаше и друга някаква система, за сторонниците на която също се заплаща с куршум в челото. Я бе, кардаш, прочети що пишеше там, че не ми се обръща езикът да го изрека!
Сава Райнов отново се подчини и прочете:
— „Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система «демократска република» и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, те и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт“131.
— Анджък за тази въджишка132 „конституционна система“ ми беше думата — уточни Нено.
Обясниха му и той въздъхна комично, за да покаже, че се е успокоил. А в същото време се обади Иван Ханджиев:
— Тук между нас е и един стар и мъдър человек, който, колкото нази взети заедно, е врял и кипял в народните работи. Той също изслуша дръзновените предначертания на българския светец Дякон Левски — защо да не чуем и неговата тежка дума за тях?
Бяно бе имал намерението само да стои настрана и да слуша. Сега обаче, когато всички погледи се обърнаха с въпрос и уважение към него, той се видя принуден да се откаже от първоначалното си решение. И да започне някак по-лековато, за да поразсее тази прекалено сериозна, почти тържествена атмосфера. Изчука лулата о крачето на скемлето и си наложи да се усмихне широко:
— Щом ме питате, дълг ми е да отговоря — каза. — И не едно — три неща имам да ви река. Първо на първо, ще ви приканя да вземете бонелите и да наченете гювеча. Че и шевката също. Много чудноват ще да излезе вашият зияфет, ако цъфне сега тук заптие или конашки шпионин и види, че сте уж на гощавка, пък всичко на постелята стои недокоснато…
— Вярно бе! — изкиска се Нено Брадата. — Ние така се улисахме, че… Брей, брей, брей, дори негова милост — той показа с очи към Димитър Топалов — не е посегнал към бъклицата… Трябва наистина да е светец бай Левски, щом тук започнаха таквиз чудеса да стават.
— Второ на второ — продължи Бяно Абаджи, — да си признаете, че по-умен и бая по-опитен човек от вас (впрочем и от мене също) е сътворил тази „Нареда“, та вам (впрочем и на мене също) не остава друго, освен да я запаметите като десетте точки на „веруюто“ и да я припознаете за ваш (впрочем и за мой също) неизменен закон. И трето на трето, да се запитате — ама честно, като българи и християни — доколко вие постъпвате съгласно „Наредата“. Ето — имаше реч в нея за събиране на пари и оръжие, за съставяне описи на юнаци за първи позив, на храни и яхъри и прочие, за привличане към делото на всекиго българина, що не си продал душата за пуста облага я на дявола, я на турчина, а си е останал чист отечестволюбец, та щом се развее пряпорецът с лъва горе на Българка
130
Символ на вярата се нарича сборът от основните догматични принципи на християнската религия, които в своята цялост определят неизменимо и като закон принципите на учението.
131
Молим читателя за извинение, че поради обемността на „Наредата“ се задоволяваме с кратки цитати от нея и не сме в състояние да я публикуваме изцяло. И тъй като тя е извънредно важна (някои историци я наричат „уникален документ в историята на българското и световното националноосвободително движение“), на интересуващите се препоръчваме да се запознаят с нея в най-прецизното й издание във: Васил Левски. Документално…, стр. 110 и сл., където във факсимиле е отпечатан и нейният оригинал. Само за този цитат искаме да отбележим, че под „конституционна система“ Левски очевидно разбира — и отхвърля — и тъй нар. „конституционна монархия“, която през епохата вече съществува в Европа.