Седмината мъже се омърлушиха — старецът, който на повечето от тях спокойно можеше да бъде дядо, ги бе посрамил с урока си.
(След малко повече от месец, когато Левски отново навести Сливен, те честно му разказаха за този урок, получен горе на Барите. Тогава Дякона се разсмя, пък не само не ги упрекна, ами доблестно им призна, че сам той неведнъж е изпадал в тяхното положение, когато е разговарял с Бяно Абаджи. И накрая им разказа поучителната приказка за везирите и дългите лъжици…)
6.
Навярно харемлъкът на Мехмед Хайдар бей не помнеше нито такова оживление, нито такава веселба като днешната — приблизително тази мисъл се въртеше из ума на Таша през цялото време, докато донагласяше жените му. То беше кикот, то бяха задявки, то бяха волнодумства — не са за описване. А всичко произлизаше от това, че мютесарифът не само бе дал повторно съгласието си, но дори сам бе подкачил своите жени да си ушият дрехи по европейски образец и зад затворената „Врата на блаженството“ да си устроят едно празненство по онова време в турския език липсваше думата маскарад), на което, разбира се, освен самия него и шивачката, дето щеше да ги приготви, нямаше да присъствува никакъв външен човек — ще рече външна жена, защото чужд мъж изобщо при никакви обстоятелства не можеше да прекрачи тук.
И сега, докато Таша ги дотъкмяваше в едната стая, Хайдар бей чакаше в другата — седеше с кръстосани крака на една възглавница до прозореца, пушеше лениво и с нищо не издаваше да проявява каквото и да е нетърпение. Че и особено любопитство не проявяваше. Твърде скромният му интерес се усещаше, но независимо от него Таша влагаше цялото си старание, за да превърне четирите халайкини в изискани европейки. На две от тях — първата жена в харема Назифе и позакръглената Каймет — тя бе ушила кринолини, докато Ренгинар и дребничката, но млада и още не плувнала в тлъстини Ергюл бе пременила в турнюри134. Но тъй като и четирите за пръв път обличаха нещо различно от вечните си шалвари, за Таша не бе лесна задача да ги нагласи в непривичните им одежди.
Когато всичко беше готово, Каймет прекара няколко пъти опитни пръсти по струните на саза, а Ергюл чукна по медното тасче, с което обикновено призоваваха Шабан, харемския евнух, и с това дадоха знак, че тържеството започваше. Преди още да се появят оттатък при своя съпруг и господар, Таша тихичко взе разрешение от Назифе и ги превари в другата стая — тя също имаше желание да види какво ще произлезе от представлението. Мехмед Хайдар бей не само че не се възпротиви, но напротив — с широк жест я покани до себе си.
— Заповядай, Таша ханъм.
— Благодаря, мютесариф ефенди — отговори тя, но остана права до стената между двете одаи; постъпи тъй не толкова защото не можеше да си представи как ще седне в тясната си пола по турски на ниската възглавница, колкото от съзнанието, че на нея, в края на краищата само една шивачка и гяурка, права и до стената й е мястото.
Измина още минута — гълчавата през вратата издаваше, че жените се колебаеха коя първа да прояви безсрамие, като се появи в подобен „каяфет“ пред техния господар. Оказа се, че най-голям кураж е имала лудетината Ергюл. Тя прекрачи през вратата и като се кълчеше комично, бавно продължи до отсрещния край на стаята.
— Аферим! — засмяно одобри Хайдар бей.
Вероятно поощрени от това негово „аферим“, една след друга се заизнизаха и останалите. Сега беят изръкопляска — начин на изразяване възхищение, който очевидно бе усвоил от „раята“. Това подтикна жените към още повече глезотии и предвземки. Те вървяха нагоре-надолу по дължината на стаята, поздравяваха се префърцунено и като не знаеха как аджеба се държат истинските европейки, заместваха го с какви ли не гевезелъци. Таша ги следеше усмихната, но внезапно усети, че самата тя е обект на особено внимание. Огледа се бързо и разбра, че не се е лъгала — мютесарифът само хвърляше по някое око към кривящите се жени, а всъщност през цялото време не я наблюдаваше, а просто я поглъщаше с поглед. Усмивката позастина върху устните на Таша и бенките заеха обичайното си място. Тя премисли трескаво и реши, че най-разумно ще е да се преструва, сякаш не е забелязала този лаком мъжки поглед. Но Хайдар бей продължи да води играта по своему:
133
Думата е за връх Българка (1182 м) в Сливенския балкан — най-висок в Източна Стара планина.
134
Турнюр — женски европейски тоалет от епохата, при който с подплънки се е подчертавала заоблеността на задните части.