— Аферим! — повтори той. И веднага хитро насочи това „аферим“ към самата нея: — „Мал саабине бензер“135, Таша ханъм.
— Прав си, мютесариф ефенди. — „Мютесариф ефенди“, а не „Хайдар бей“ — така по-ясно се подчертаваше разстоянието и отдалечеността в положението им. — Ти си стопанинът на четирите ханъми и добрият ти избор издава вкуса ти…
Тъй рече, при това със свита душа, Таша. Защото сега за пръв път през съзнанието й мина смътното безпокойство, че цялата тази игра, която устройваха и на която — тя го бе разбрала — вдъхновител бе мютесарифът, съвсем не е било проста забава, а нещо преднамерено, в което на нея е предназначена по-особена роля…
Сякаш за да й се притекат на помощ, жените обогатиха представлението с ново хрумване — захванаха да си говорят помежду си, чупейки езиците си в някакво невероятно подобие на френския език. Таша естествено също не знаеше френски, но за малко забрави начеващото в душата й опасение, когато ги чу да си говорят на „бунджур“ и „мъдъм“136. Тя прихна, Мехмед Хайдар присъедини смеха си към нейния. Но запасът от „френски“ думи на ханъмите се оказа твърде плитък и те скоро-скоро го изчерпиха. Тогава обаче на закачливата и изобретателна в похотливостта си Ергюл й хрумна да го замести с друго. Тя започна да наподобява — все според харемските й представи — поведението на мъж и като изигра, че уж случайно прекарва длан по закръгления от възглавничките задник на Ренгинар, изпя с многозначително подхилване:
Таша се смути от безсрамието и наглостта на песента, но се постара да прикрие чувствата си — тъй или иначе беше външен човек и друговерец в харема на един мюсюлманин и не й подхождаше да налага дори с гримаса промени на законите, които несъмнено властвуваха тук.
И все пак смешните идеи малко по малко се посвършиха, веселбата превали зенита си. Хайдар бей има̀ благоразумието да я прекрати навреме, преди тя да се е превърнала в тегоба. Той покани всички — включително и Таша — да се почерпят и празненството завърши около блюдата с баклави, кадаифи и реванета. Тази гощавка също стана повод за много смях — човек наистина не можеше да не се разсмее, гледайки тези жени в малакофи и турнюри да се обтягат по възглавниците и да тъпчат сладкишите в устата си с пръсти…
Когато се позаситиха, беят направи знак и му поднесоха сребърна купичка с гюлова вода, за да изплакне шурупа от ръцете си. След него съдинката обходи и останалите. Той ги изчака, после бавно се надигна. Изглежда, такива бяха правилата тук, защото това бе знак жените да скочат на крака, за да го изпратят; изправи се, разбира се, заедно с тях и Таша. За пръв път от онова предишно „аферим“, придружено от поговорката, Хайдар бей се обърна към нея:
— Ако не бързаш за някъде, Таша ханъм — каза, — защо не се отбиеш за малко при мен в селямлъка? — И прибави шеговито: — Представи си, че съм си наумил и на мен да ушиеш нещо…
За една дълга минута се възцари мълчание — нито една от петте жени не си правеше илюзии относно онова, което предстоеше да се случи в одаята на бея. Таша видимо побледня — освен за онова, което я очакваше, тя си даваше сметка, че не беше в силите и възможностите й нито да го осуети, нито даже да го отложи. И като стисна така яростно малките си юмручета, че ставите й изпукаха, отговори със смес от покорство и гордост:
— Както заповядаш, мютесариф ефенди. Аз съм рая, робиня, и съм длъжна да изпълнявам заповедите.
Той понечи да възрази, но очевидно прецени, че харемлъкът не е място за подобен спор и се задоволи да свие рамене и да тръгне. Таша за последен път се поколеба, пък покорно го последва. Двамата изминаха в мълчание дългия пруст и — нещо невероятно за мюсюлманин — той отвори една врата и с жест покани жената да влезе първа. Докато затваряше зад нея, Таша се огледа. Не се намираха в спалня, както беше очаквала, а по-скоро в стая, в която по чудноват начин се смесваха азиатското и европейското подреждане — миндерлици с атлазени възглавници ограждаха четирите стени, пък в средата имаше елипсовидна маса с шест резбовани стола около нея. Тя се успокои, но само наполовина — ако мъж ще изнасили жена, той може да го стори и на пода, а не непременно на мек одър; дори, разправяха, някои предпочитали така…
137
Ох, копринени (тафтени) шалвари, / каква ли стока има в тях: / не можеш ли ги развърза / султанът да ти е на помощ!… (турски).