Беят се настани на миндера и направи знак на жената да последва примера му. Таша размисли бързо и избра един стол — все пак от стола не могат да я катурнат ей така, както би станало на миндера.
— Имам чувството, че ви е страх, Таша ханъм — започна той по-скоро приветливо. — Недейте, отпуснете се, тук няма нищо страшно.
— За робинята изобщо няма нищо страшно по простата причина, че тя не може да избира съдбата си.
— Престанете да ми навирате в лицето това „робиня“, „рая“ — уж й се скара Хайдар бей, но гласът му прозвуча не строго, а ласкаво. — Аз съм поканил Таша Йосифова, а не една робиня.
— Може би в такъв случай ще ми кажете и на какво дължа тази покана, мютесариф ефенди.
Мъжът се засмя и разпери ръце.
— Ще бъде противоприродно, ако не сте го разбрали. — Гласът му внезапно омекна, изпълни се с нежност и неподправен копнеж. — Откакто преди време ви видях, вие непрекъснато сте пред очите ми, Таша ханъм. Сънувам ви наяве, мисля за вас, със сърце и тяло съм устремен към вас. Ден и нощ, разбирате ли, ден и нощ. Аз… аз ви желая, Таша, както никога не съм желал жена през живота си.
Таша се насили да не се поддаде нито на измамната му нежност, нито на мнимия копнеж в гласа му — той беше мюсюлманин, а за всеки мюсюлманин жената по самия им верски закон не е нищо повече от оръдие за задоволяване на плътските нужди и разплодно добиче.
— Защо не вземете онова, което желаете, бей? — предизвикателно отговори тя. — Ами че ето на̀ — дошла съм ви на крака…
Той я изгледа продължително; имаше такъв вид, сякаш словата й прекалено бавно достигат до съзнанието му или че му коствуваше голямо усилие да ги проумее. После, без да каже дума, една по една изу кундурите си, остави ги на чергата до себе си и се изправи. „Ето, сега ще ме грабне!…“ — панически помисли Таша, но за нейно изумление той я отмина и с рязко движение отвори вратата. Ергюл, която бе подслушвала с ухо на ключалката, не падна, а буквално пльосна посред стаята и турнюрът й се качи някъде чак към врата. Мехмед Хайдар бей бавно се върна на мястото си и надяна обувките — поне външно не издаваше да е разгневен. Младата Ергюл се изправи несръчно, заплитайки се в непривичната пола и в смущението си, и застана права и със спуснати покрай тялото ръце — съвсем като дете, което очаква заслужена плесница. И се загледа очаквателно в мъжа си.
— Избери си сама наказанието — произнесе нехайно Хайдар бей.
Тя се поколеба дали да ревне — класическата защита на всяка жена от Ева до сега, — но прецени липсата на гняв у него и предпочете да каже смирено:
— Виновна съм, господарю. Нека ме сполети, щото ти отсъдиш…
Мъжът я погледна така, сякаш я претегляше на везна.
— Твоя воля — рече, свивайки рамене. — Отсъждам три нощи да спиш на един одър и под една завивка с Шабан…
— Вай, аллах! — възкликна тя. Гласът й съдържаше безкрайна пъстрота от разнопосочни чувства — като се започне от благодарност, че се отърваваше толкова леко (според законите на исляма той можеше и да я убие и вината да бъде стоварена върху нея!), та се стигне до ужаса, че тя, необуздано разгулната и ненаситна на мъжка плът, щеше три безкрайни нощи да се измъчва от близостта на един скопец… — Да бъде волята ти, господарю — каза и се оттегли заднешком.
— И затвори добре вратата — настигна я новата му заповед. А докато тя излизаше, единственият му коментар беше: — „Ханъм късасъ̀ — аллах беласъ̀“.138 — После без видимо раздразнение се върна към прекъснатия разговор: — Та докъде бяхме стигнали, Таша? — запита, когато отново останаха сами. — Ах, да, че мога да ви насиля. Така е, за можене — мога. Но аз не искам да ви насиля. Искам да дойдете при мене сама, доброволно и… и с желание, госпожа Таша…
Това неочаквано „госпожа Таша“ я стресна. Тя се върна бързо назад в разговора и чак сега си даде сметка, че от самото влизане в одаята и от онова начално „Имам чувството, че ви е страх, Таша ханъм“ целият разговор помежду им се бе водил на български. И Хайдар бей бе произнасял всичко толкова ясно и вярно, без никакъв оттенък или заваляне, че жената изобщо не бе усетила преминаването от един език на друг.