— Ще помислите кои са хората, които трябва да бъдат изстискани, и ще им проводите писма. Излишно е да напомням, че следва да са написани с преправен почерк. Който се озове на поканата — добре, останало е, значи, нещичко българско и християнско в душицата му. Но който не се озове, ще вземаме силом. — И подкани: — Хайде, даскале, грабвай лист и перо и ей сегичка ще скроим писмата.
Икономов се приготви и Левски започна да му диктува; толкова бързо и без запъване диктуваше, че виждаше се — не му беше за пръв път да съчинява подобни писма. Всичко имаше в бъдещото писмо. На места биеше на чувства: сто и петдесет лири (ли) ще ви бъдат по-мили, или вечен живот с всичката ви фамилия? Другаде оставяше избора на богаташа: Решавайте по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания. С една дума, свобода или да ви пратим при черните души. Там, дето (са) предателите, изедниците… А понякога стигаше и до недвусмислена заплаха: разберете, решили сме се вече — или да ви съберем144, или да ви поразим.
Когато приключиха с писмото, разговориха се по разни други парливи въпроси, които ги занимаваха и вълнуваха. Едва първите петли ги подсетиха, че, както е думата, и утре е ден…
Докато се сбогуваха с Дякона и стопанина на дома (Левски щеше да нощува в скривалището, приготвено за него от Нено Брадата), някой подхвърли ей така, за приказка:
— И от тук нататък кой друм ви чака, бай Левски?
— А, това не казвам — усмихна се насреща му Дякона. — Занаятът ми е такъв, че… с една дума, само ей тогози измежду вас ще знае.
И като повика настрана Михал Стоенчов, тайната поща на частния комитет, той му пошушна нещо в ухото.
9.
Шушукането с Михал стана причина дейците от Сливенския частен революционен комитет да разберат каква стройна уредба е изградил Левски при опасните си обиколки из поробена България; в известен смисъл дори по-добра от уредбата на турската царщина, дето уж разполагаше с огромен брой чиновници, с телеграф и поща, с полиция и добре платени шпиони, с многочислена войска и башибозук. Но в същото време те разбраха и друго, което не бяха подозирали досега — че трудностите на Апостола не са само в хилядите турски копои, които душаха за дирите му, но понякога и в самите среди на народните труженици.
Всичко започна около месец след заминаването на Левски, Общи и Кънчев. Непознат куриер донесе в Сливен писмо, което внесе изключителен смут в сърцата на комитетските членове. Защото подателят беше човек, пред когото сливенци — пък и родолюбците от четирите краища на родината — въздигаха сред най-личните борци и ограждаха с ореол името му, пък съдържанието на това писмо издаваше видимо разминаване между подателя и новия светец на България — Дякон Левски. Думата е за Панайот Хитов, чиито стъпки сякаш още личаха по овразите и чукарите на Стара планина.
Писмото, изпратено от Белград, беше дълго, пообъркано и трудно за четене.145 Като си наложиха да го изчетат дума по дума няколко пъти и „да го разглобят на съставните му чаркове“ (Боян Боянов), членовете на комитета и най-близките им сътрудници все пак проумяха най-същественото от него: че Панайот войвода още клонеше към по-раншната и вече отречена от всички четническа тактика на Раковски и че дори полуявно изтъкваше лично себе си за наследник на покойния „върховен граждански началник“; че в препоръчваната тактика не беше чужд на някои от хептен провалилите се нейни похвати — съветваше например сливенци да имат грижа да подпалят Шумен, „който е най-опасен град за нашето освобождение“, той щял да се погрижи други подпалвачи да дадат огън на Битоля; че се разминаваше с разбиранията на своя ученик и някогашен байрактар Левски относно по-бавната и дълга, но сигурна подготовка на всенародното въстание.
В Сливен повече от всякъде другаде името на Панайот Хитов беше изписано в сърцата на хората със златни букви, ала писмото дойде едва тогава, когато тези сърца бяха вече лизнати от друг пламък.
— Бай Панайот живее с миналото — поклати плешивата си глава Бял Димитър, след като го изучиха до последната буква. — Чест му прави, че е готов да дойде и лично да оглави четата, ала туй е все едно да ни препоръчва да възродим дружините на Алтънлъ̀ Стоян, на Кара Танас, на Генчо Къргов или на някой друг от вехтите войводи.
145
Автентично. По тези причини избягваме да го публикуваме изцяло. Любознателният читател може да го намери в Димитър Т. Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том І, Извори, С., 1929, с. 522 и сл.