Нека припомним на читателя, че споменатият Салих ходжа минаваше за най-личния преподавател в местното духовно училище, медресето.
— Ще повторя, че и сказките не са — вече по-уверено продължи Спиридон. — „Нещото“ е подмолно и е кроеж за някакви по-големи пакости. Пък по име наистина не мога да го назова. Също и с Прокоп говорих — и той го усеща във въздуха, ала не е могъл да му влезе в дирите, да го изучи.
Прокоп, един безделник и курвар от Мангърската махала, беше друг от шпионите на мюдюрина. Да не очаква човек толкова съобразителност в глава като Мустафовата, но той, общо взето, изненадващо хитро бе уредил службата на доносниците си. Неговите „копои“ се знаеха само по двама — така бяха например Спиридон и Прокоп, — та ако някой от глупост или от пиянство се разбъбреше, гласността не обхващаше цялата шпионска мрежа.
— И после? — попита бьолюкбашията Али, като продължаваше да добавя по капка присмех във всяка своя дума.
— После — нищо — осмели се да отговори троснато Спиридон. — Дълг ми беше да го кажа, казах го. И колкото съм узнал, толкова съм казал. Ако не друго, поне не съм украсявал нещо от себе си.
— Тъй и трябва да бъде — подкрепи го Руфи Сезгин бей, един от двамата козосмодевци. И не пропусна да се самоизтъкне: — Помня още от Каръмската163. Нашият паша все наблягаше на разузнавачите ни: по-добре малко да ни донесеш, ама сигурно, отколкото цял поменик, ама половината измишльотини.
Не беше гола хвалба — наистина през войната двамата братя, тогава още доста млади, бяха участвували като доброволци и бяха се отличили в сраженията за Севастопол.
Мустафа ага изпразни една чашка в гърлото си, изпръхтя доволно, избърса мустаци с опакото на ръката си и произнесе мрачно:
— Ще ни докарат някоя пакост тукашните хаирсъзи. Ама то затъ̀ сливналията е такава твар, дето изкара ли година-две в мир, сякаш въгърци му влизат в задника и го карат да рипне за нова пакост.
— Че какво по-хубаво от това подскачане? — попита Юксел бей, другият от козосмодевците. — Таман ще стане беллѝ коя глава е за подкастряне…
— Юксел бей е прав — подкрепи го Али Байрактар. — Ние, първенците на Сливен, комай трябва от време на време да се редуваме по за някое време в Козосмоде, за да се поучваме от него и Руфи Сезгин как да се отнасяме с раята, та да се усуква като писенце между краката ни. — И като не беше сигурен, дали олизаният Спиридон познава мрачната слава на братята, му поясни: — Тези близнаци виждаш ли ги? Държат в шепата си не само Козосмоде, ами и всичко наоколо, което може да се обиколи на кон за един ден. И го вършат по оня тертип, дето преди столетия отведе дедите ни чак до Виена: надигне ли се някоя гяурска глава — клъц! — и покоят пак се възцарява.
Спиридон знаеше това, само без едно — че Руфи Сезгин и Юксел били близнаци. На него и сега му се видя невероятно — не беше чувал близнаци да са чак пък толкова различни. Юксел беше по-висок, рус, с малко чип нос и пълни устни — ако не гледаш дрехите му, ще го вземеш за чист славянин. Обратното, Руфи Сезгин приличаше на анадолец — набит, с ниско чело с остро врязани върхове в тъмните коси, широколик и с щръкнали настрана скули.
Похвалата сякаш се стори недостатъчна за Руфи Сезгин бей, та той реши да я подчертае с едно себеизтъкване:
— С брата дори установихме, че е полезно сегиз-тогиз да предизвикваме някоя глава да се вирва, като да оголи врата за калъч…
— … или направо си я набеждаваме, че се е вирнала — допълни го със смях Юксел.
— … и урокът за всички е даден.
— Това при нашия Мехмед Хайдар няма да мине — с нещо средно между съжаление и укор поклати глава мюдюринът.
— И анджък затова ще си берете ядовете — посегна към чашата си русият от близнаците. — Плевели се навъждат там, където не се скубят навреме.
— Иди го кажи на мютесарифа — сви рамене Мустафа ага. — В неговата глава се въртят едни съвсем бамбашка мисли — че царщината трябвало да се равнява не по себе си от миналото, а по днешната Европа, че вече било редно да поставим школото над ятагана, че вместо да сваляме християнски глави да сме пълнели с акъл нашите и тъй нататък, и тъй нататък.
162
Споменатите тук сказки действително са изнесени в Сливен през епохата. Някои други са също „Анатомия и физиология на човека“, „Върху диететиката“, „За физическия състав на слънцето и луната и главните причини за лунните затъмнения“, „За влиянието на англосаксонската раса върху умственото развитие на човечеството“ и пр. Изиграли са значителна роля за повдигане интелектуалния уровен на гражданството. Малко отклонение от истината е, че всъщност изброените сказки са изнесени през времето от 1869 до 1875 г.; специално споменатата от Мустафа ага „За физическите фактори на цивилизацията“ (с лектор Добри П. Минков, когато е бил ученик в цариградския Роберт колеж) е била изнесена след описваното от нас време — в 1875 г.