Иначе постъпките му бяха от прости по-прости и от естествени по-естествени. Без никакви уговорки той пое ролята на домакин и запосреща комитетските люде. Запозна се с доктор Планински и другите, един-двама нови, с познайниците си отпреди се здрависваше или прегръщаше по братски. Когато се събраха, той изпя една народна песен, не беше тукашна, та не му пригласяха, ала съдържанието и беше такова — за юнаци се говореше в нея и за юнашка непреклонност, — че всички в едно и също време се възторгнаха и умилиха. И уж още пееше, пък като взе за начало думите на песента, кротко и без високопарност разказа за какво ще мрат юнаците. И такава картина на бъдната България, свободната, описа — страна за пример и подражание на цяла Европа, — че всички в херодаята изпитаха готовност тозчас да влязат в огъня, само и само да се сбъдне величието на свободната родина. И непринудено стигна до тях, членовете на сливенския комитет:
— Братя, възобновяването на нашата славна държава, отърването ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после (за) да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй, вам подлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето участие в народното ни дело ще остави имената ви неизгладими в народната ни история.
И все така простичко, сякаш според поговорката „думата дума отваря“, поиска да му се докладва що е сторил комитетът, доколко е възправил ръст, докъде е стигнало народното дело. Както и се полагаше, отговори му председателят. И чрез Сава Райнов сливенци имаха с какво да се похвалят. По пряк или подмолен подтик на комитета в последно време в Сливен и казата се бяха извършили много дела, които подготвяха Българско за оная висота, която чертаеше Апостола. В града бе станал незапомнен митинг в защита на заточените архипастири, събрал пред храма „Свети Димитър“ до пет хиляди и повече протестници. Пак в града бе открито новото девическо училище, „Дядо Пеевото“, зер предишното — „Баби-Иванкиното“ — бе отесняло за ученолюбивите млади сливенки. В Жеруна173 се основало читалище „Единство“. С народни пари и труд народен бе вдигната църква в Есирлий, училище в Чокоба174, в Бургуджий175, в Аладаглий176. Тук Михаил Икономов вметна, че специално в сливенските училища вече била въведена и „звучната метода“, най-напредничавата. Изтъкнаха се и със сказките — само през тази зима д-р Планински бе говорил отделно пред мъжете и жените на тема „Гладост и жадост“, а завърналият се наскоро от учение д-р Кювлиев — „Съставът на человека и въздуха“177.
Левски ги изслуша внимателно, кимаше с разбиране, но лицето му не изразяваше нищо — нито възхвала, нито укор. А когато завършиха, се усмихна, ала беше една такава особена усмивка, дето не дарява на сърцата радост. Думите му потвърдиха впечатлението от нея — щял бил едно голямо „аферим“ да им каже, ако са били читалище или някакво благотворително сдружение, а не революционен комитет. Защо ли? — Ами че защото наистина екзархията била най-голямото завоевание на българщината от цар Иван Шишмана до днес, за това нямало спор, ала не можело свободата да се чака от най-ревностната молитва на негово блаженство Антим Първи, а от точната стрелба на войника по Агликина поляна или при Куш-бунар. Тъй било също с училищата, с новите черкви, със сказките — без съмнение все полезни дела, ала настрана от пряката подготовка на революцията. А пряката подготовка е все онази от „Наредата“ — уреждане, пари, хора и оръжие. Нека това да му кажат сливенските другари — колко пари имат в касиерина, колко хора са в списъците, колко оръжие, барут и куршуми са струпали. Последва гузно мълчание. Комитетските дейци най-добре си знаеха как лошо вървяха работите с парите и оръжието.
— Зле сте, нали? — попита „в упор“ Дякона.
— Упрекът ти ще е справедлив, бай Левски — нацупено каза Димитър Топалов, — ако можеш да докажеш, че работата ни накуцва от мързел или друг порок…
— А вие пък нямате право да се мръщите, когато ви навирам собствените грешки в очите — беше незабавният отговор. — На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.
— Мисля, че не разбра адаша — обади се Бял Димитър. — Работата ни позамря не от мързел, а защото пострадахме от лошо издайство, това искаше да каже Димитър.
— Я разкажете! Я разкажете! — подкани ги смръщено Левски.
177
Всички изброени събития и строежи в Сливен и казата наистина са с дата 1872 г. с изключение на читалището в Жеравна, което е малко по-старо — основано в 1870 г.