— И ще бъде напълно безполезно — сви рамене Левски. — От тебе, учителю, очаквам много повече — да помогнеш в организацията.
Харалан Ангелов въздъхна и тежко се отпусна на стола си: това било най-трудното, каза. Жеравна се знаела като село на чорбаджии, пък кога е бивало чорбаджия с пълен тумбак и с пращящ от жълтици тайник да заложи добруването си срещу някаква си там свобода, която и без това хич не му е нужна.
— И все пак не е възможно село на здрави балканджии като Жеравна да няма родолюбци, които да поставят отечествената свобода по-високо от тумбака и тайника си — вметна Таню с боботещия си глас.
— Предлагам да се съберем довечера у поп Тодор — рече учителят, след като размисли продължително. — В него можете да имате доверие като в самия мене.
Така и направиха. Харалан Ангелов не ги измами — в лицето на поп Тодор двамата „търговци“ откриха ревностен родолюбец, който бе готов начаса да зареже семейство и Божи храм и да поведе на бран една въстаническа чета — с кръст в едната ръка и със сабя в другата. Дълго, много дълго — почти до среднощ — умуваха четиримата. И накрая решиха: в подобно чорбаджийско гъмжило наистина би било прибързано да се образува частен революционен комитет, ала не липсвали хора с будни сърца, достойни да бъдат квас за хляба на бъдещата революция.
— А ако са капка всред морето от чорбаджийска тиня? — попита недоверчиво Таню и получи отговор не от жеравненци, а от Дякона:
— Чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ. … Ако някой не случи, то трябва да умре в народната си работа.
Определиха следната вечер за събрание на верните люде, а организацията му повериха на един момък от семейство на имотни овцевъди — говореше се, че бащата на Иван Ангелски имал до десет хиляди глави добитък по „Долната земя“ и към Добруджа. Подобен човек трудно би паднал под подозрение, че ратува за революция, пък и нали божем Левски и Таню търгуваха с вълна — какво по-естествено да потърсят достлука на младеж от такова семейство…
На уречения час Иван Ангелски отлично изпълни задачата, която Харалан Ангелов му повери. Той изведе двамата „търговци“ от хаджи Вълчовия хан, като шумно възвести, че след като огледат бащината му стока, ще им покаже и пътя към Сливен. И уж тръгнаха към дома на чорбаджи Стоян Ангелски, пък неусетно се вмъкнаха в кафенето на Тиньо Бекяров, което изглеждаше мъртво зад спуснатите си кепенци. А там ги чакаха поп Тодор, даскал Харалан и още шестима младежи. Опитното око на Апостола веднага видя в тях хора, достойни за доверие: както се говореше и в Светото писание, те обещаваха да бъдат благодатната почва, в която да се посее семето на правдата и свободата.
Втората вечер в Жеравна се проточи комай повече и от първата — от кафенето заизлизаха чак с първите петли. И всичко стана така, както бяха избрали Харалан Ангелов и поп Тодор — не създадоха комитет, но поставиха първия камък за съзиждането му.
… Беше още черна нощ, когато Иван Ангелски изведе Левски и Таню по криволичещите сокаци на Жеравна. И уж бе обявил, че ще ги насочи към Сливен, пък те удариха нагоре, към сърцето на Стара планина…179
Знаеха, че правят излишно отклонение, но това беше в плана им — ако някой беше по петите им, нямаше да допусне, че те ще опишат такъв голям зигзаг, дето означаваше часове ход в повече. Тъй или иначе, когато двамата влязоха в Нейково към пладне, по външен вид никак не напомняха паралиите-търговци от Жеравна; сюртуците на търговците висеха в бохчите на тояжките им, а те бяха облечени в поокъсани потури и аби, на раменете с ямурлуци, които доста пъти ще да са видели как зимата сменя лятото. Таню криво-ляво познаваше селото, та без питане стигнаха до механата на дядо Васил Налбантина. Работата на къра беше захванала, та завариха само трима старци да си хортуват разни бивали-небивалици от младите им години. Дели Ради го нямаше, но това не ги изненада — уговорката с него беше за към часа два вечерта по турски. Левски и Таню поздравиха, приседнаха в ъгъла и извадиха едно-друго за обед — хляб, сирене и глава лук за Таню, хляб и шепа маслинки за Дякона; на дядо Васил не му стана дип много драго, че посетителите нямаха намерение да сторят какъвто и да е масраф, дори стакан вино или едно кафе не поръчаха, ала не възрази, когато по-младият от двамата отиде до чешмата на мегдана и донесе калаено пахарче с водица.
Хранеха се мълчаливо, само от време на време разменяха по някоя отделна дума и затова много ясно чуха, когато коне изтрополяха навън и спряха. Последва кратък разговор на турски и в механата влязоха две заптиета. Те оглеждаха малобройните посетители, когато стопанинът избърза насреща им и с поклон ги запита с що може да им бъде полезен.
179
Че Левски е бил в Жеравна и е създал революционна група, е вън от съмнение — за това свидетелствуват участници в събранието като Харалан Ангелов, поп Тодор и Иван Ангелски. „Младежите бяха поразени — е разказвал Ангелски, — омагьосани от думите му (Б. а. — на Левски), в църква не са стояли тъй мирно и пренесено, не знаеха как да изразят радостта си, някои искаха да му целуват ръка, да му поблагодарят, но той се противеше, а от сърце им стискаше ръката.“ Автентичен е също броят на хората, както и репликата на Левски („Спасението на България и спечелването на свободата…“) пред Харалан Ангелов — не я предаваме в курсив, защото я научаваме от свидетелите, а не от документ, произлизащ от ръката на Дякона. Верни са и имената, с които са се представили Левски и придружителят му (срв. Ст. Чилингиров. Харалан Ангелов. Сборник на БАН, кн. ІІІ, 1940, стр. 20). Повече неяснота има около времето на това посещение в Жеравна и лицето, което е придружавало Апостола. Според Данаил Константинов (Жеравна в миналото и до днешно време. 1948, стр. 257–8) това е станало през есента на 1871 г. и спътник на Левски е бил Ангел Кънчев (именно той се представил като Иван Стоянов). Но при тази обиколка Левски е бил придружаван и от Общи, а за него не се споменава нищо както в спомените на жеравненци, така и в показанията на Димитър Общи пред съда. По тези и други причини ни се стори по-вероятно Апостола да е навестил Жеравна по-късно, през март 1872 г., както описваме тук. Имената на другите участници в събранието, състояло се в кафенето на Тиньо Бекяров, не са известни — нито документално, нито дори по предание.