— Чувал съм за вас, госпожице — каза Левски. — Една бележита карловска учителка ми казваше наскоро, че можела да направи чудеса, стига до себе си да имала учена другарка като Аргира Димитрова…
— Учена, но и родолюбива — вметна Бяно. — Ритам ти аз всяка ученост, ако тя ще е безотечествена.
— В това отношение ще ви препоръчам и господина Георгакева — продължи думата му Чинтулов, когато го запознаваше с Димитър Георгакев. — Дори да преподава Корана или Шериата, той пак така ще го направи, че учениците да се гордеят с българската си кръв.
— Толкова повече — отново допълни Бяно, — че никой не може да го обвини в потомствено родолюбство, а е като плодоносния стрък, избуял върху камениста почва, както се говори в Светото писание.
Учителят, хубав и висок мъж към тридесетте, плувна в червенина от тези похвали и така се смути, че не можа дори и едно слово да произнесе в отговор. Другите не го измъчваха повече, а отминаха нататък — към Яни Сотиров, когото възхвалиха като най-вещ познавач на гръцкия език и класиците, и едва накрая към главния учител, а на дело най-младия от всичките Михаил Икономов, по-млад дори и от Аргира Димитрова.30
— Михаил Икономов ли казахте? — майсторски изигра изненада гостът. — Боже мой, да не сте онзи, който е завършил френското висше училище в Цариград, господине? Ами че аз се чудех как ли ще да ви издиря в непознатия ми Сливен, пък то… Пригответе мюждето, господин Икономов. Нося ви писъмце от ваши съученици и приятели.
— Писмо? — нетърпеливо възкликна Икономов. — Мога ли…?
— Нека да не пречим на госпожицата и господата да работят — рече „Никола Рангелов из Битоля“, като с жест подкани главния учител да излязат. — Да преча на учител, за мен това е като да прекъсна свещенослужител по време на литургия…
Излязоха от учителската стая, съпроводени от Бяно Абаджи. Михаил Икономов се запъти към двора на училището, но Левски благоразумно го насочи към една от празните класни стаи.
— Но писмото е някак безлично, не е адресирано пряко за мене — учудено възкликна учителят, като го разгъна.
— Не е и от ваши съученици — „успокои“ го гостът. — Сава Райнов, който до миналата година ви е давал да четете патриотични и бунтовни книги, не беше сигурен дали сте в родния си град, та затова предпочете да се обърне към „сливенските отечестволюбци“.
За малко се умълчаха. Михаил Икономов първо хвърли един поглед по дължината на писмото, а сетне го зачете така внимателно, като че го наизустяваше. Докато го сгъваше грижливо, той вдигна глава към Левски и Бяно Абаджи; тъмните му очи, обикновено кротки и ласкави, сега искряха от възбуда.
— Цял живот съм чакал призив като този — рече задавено. — Още от ей такъв, когато за пръв път разбрах, че съм роден роб… Кажете ми, що се очаква от мене, господа, и аз тозчас ще го изпълня.
— Засега нищо особено — наглед нехайно отговори Левски. — Само да съберете на разговорка хората, в чиято вярност към българщината не се съмнявате. Да, да, толкова.
— Събирането ще направим у дома — допълни Бяно. — Нашата херодая помни бунтовни думи още от времето на Кара Танас и Алтънлъ̀ Стоян войвода, та няма да й е първица.
Очите на Икономов бяха поугаснали, когато каза извинително:
— Аз съм отскоро в Сливен, та познавам хората повече отвънка, не зная що таят в душите си. — В следващия миг той отново се оживи: — А, сетих се, що трябва да направя. Ще потърся съвет от едного, който сигурно знае и мислите под калпаците и фесовете на сливналии — Анастас хаджи Добрев. Той е болнав напоследък, в училище се мярка колкото сам на себе си да внушава, че е още на учителското поприще, ала нивга не е преставал да бъде най-личният родолюбец…
— Добре се досети, даскале — похвали го Бяно Абаджи. — Аз ще допълня да поискаш акъл и от още едного, който открай време е винаги в народните работи. Поп Юрдан от Клуцохор, не може да не го познаваш.
— Един съм поканил и аз — добави Васил Левски. — Верен човек, Дели Ради от Нейково. С него се знаем още от Бялградската легия.31 Той е вече в града, прави се, че не ме познава и само чака да му известя кога и къде ще се видим.
Уговориха деня и часа и още едно-друго по подробностите и се разделиха. По съвет на Левски Михаил Икономов се върна в учителската стая и се постара да не проличи как се чувствуваше — сякаш не ходи, а се носи на една педя над земята…
29
Според непубликуваното изследване (намира се в Окръжния исторически музей — Сливен) на Атанас Николов — История на училищното дело в Сливен до 1928 (50 години от освобождението) — през учебната 1868–69 г. в града са учителствували Чинтулов, Димитър Георгакев (Йоргакев), Андон Икономов, Михаил Икономов, Илия Йовчев, Димитър Кавалджиев, Аргира Димитрова, Яни Сотиров и като преподавател по турски език Хюсеин ефенди.
30
Бележитата възрожденска учителка Аргира Димитрова, запомнена повече като Жечкова по името на съпруга й — на нейно име е назовано едно училище в Сливен — е родена през 1845 г.
31
За Дели Ради от Нейково — цялото му име е Ради Тодоров Мухтаров (1821–1876), — бъдещия герой от Априлското въстание, се знае твърде малко, и то най-често по предания. Стоян Христов Георгиев, кмет на Нейково и ревностен изследовател на миналото на своето село (за многократната помощ на когото авторът изразява сърдечната си благодарност) по сведения на праснахата на Дели Ради Станка Иванова Радева и Йордан Йорданов приема, че той е бил участник в легиите и от там датирало приятелството му с Левски. Поради невъзможност да се провери точната истина, също и в книгата възприехме становището на Стоян Хр. Георгиев.