— И каква излиза тя? — доволно разпери ръце Левски. — Комай напразно сме блъскали път до Нейково…
— Не си прав, Дяконе — сериозно отговори Дели Ради. — Момчетата ми са добри, ама досега я карат ей така, на юнашка вяра в думата ми. Съвсем различно ще бъде, когато не друг, а точно ти (понеже твоето име отдавна се изговаря тук наравно с имената на Христовите ученици) да им обясниш, че Нейково не работи на самотек, а е бурмичка в една огромна машинария, що се е разпростряла навред в Българско!
— Да бъде, както ти искаш — съгласи се Левски.
… И вечерта деветмина нейковчани — десет, ако се брои и Ради Мухтаров — слушаха със зяпнали уста уж простичкото, пък чародейно слово на Апостола на свободата. Разказа им той много. Нарисува им сияйната картина на отечеството, когато добие свободата си и стане за пример на цяла Европа. Запозна ги с подготовката на въстанието и с устройството на организацията, която в честна бран щеше завинаги да срине скапаната власт на султана. Накрая ги призова да се готвят за кървавата сватба — да множат броя на посветените в делото, да се учат на талим (за тази задача им препоръча Ради, който сигурно помнеше най-важното от наученото в Легията), да събират пари и оръжие и всеки ден и час да чакат пушките и клепалата да възвестят великото Начало.
— Кога, кога ще бъде това, бай Левски? — със задавен от вълнение глас попита един; беше Христо, по-малкият от братята Петкови.
— Когато Централният комитет има сигурната увереност, че както Нейково, тъй и всички други села и градове в България са готови за славното дело.
— За Нейково им кажи, че вече е на тетик — отсече вторият „Дели“ в събранието, Еньо. — Не е случайно, че тук нивга не е живял човек, що не е от българска майка роден.180
— Поне можеш да ни обадиш — примоли се друг, — дали е близко този час…
— Близко е, съвсем близко, братя.
— Например някъде към Гергьовден? Както от памтивека са излизали народните закрилници?
— Е, чак пък Гергьовден — пресилено се засмя Дякона. — Не ми се вижда възможно седем милиона българи да се приготвят за толкоз кратко време. А прибързването води до злощастия, братя. Ала ние, дето сме търпели петстотин години, можем изтърпя още една или две, нали? — Той усети как споменаването на „цели една или две години“ попари въодушевлението на тези буйни планинци, та реши да поизмести отговора си в друга посока: — Изобщо аз смятам, че нашата най-сгодна сполука за захващане е (през) зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция (на) място181. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? (Тя) ще отегчи пътя на войските, а (особено) на артилерията и всадниците182.
Поговориха още малко, взаимно си обещаха светият час на революцията да не ги свари неподготвени, после нейковчани един по един захванаха да се разотиват.
— Тази нощ ще се разделим и с тебе, Таньо — каза Левски, когато останаха само те двамата и Дели Ради. — За Котел ще взема за придружник този лудоглав нейковчанин.
— Защо ме онеправдаваш, Апостоле? — с неприкрита горест продума Таню. — В що се провиних пред тебе, от що си недоволен?
— Доволен съм и предоволен от службата ти при мене, приятелю, и те поставям наравно с най-сигурните юнаци, които по градове, села и горски пътеки са ми били помощ и охрана. Ала разумът ми подсказва, че е добре да се разделим. Хора с черни души са ни видели заедно в Жеравна, запомнили са ни. Но са ни запомнили заедно, разбираш ли? Стига да се разделим и споменът им мигом ще изфиряса. — Той го потупа окуражително по рамото. — И ако слушаш мене, поеми към Сливен още сега, Таньо. В ходенето те бива — посрамваш и стар хайдутин. Имаш око на бухал. Е, ако сега си плюеш на петите, може да си в Сливен още преди развиделяване. Няма да е излишно, ако се наложи да доказваш къде си бил през тези дни.
Не спориха повече.183
3.
Избиколиха по странични пътеки и влязоха в Котел откъм Читак184 — да изглежда така, сякаш са северняци, току-що прехвърлили Балкана.
— От Сливен ми дадоха най-добра препоръка за поп Янко — каза Левски. — Щом знаеш къщата му, води ме право там. Но само ще го огледаме и подпитаме, няма да отваряме дума за нашите работи. Ще разпитам за него леля Нанка и леля Неша — той имаше предвид сестрите на Раковски, — че едва тогаз ще се разкрием на попа…
183
Сведенията за посещението на Левски в с. Нейково са дори по-оскъдни, отколкото за Жеравна — за него няма нито едно писмено свидетелство и се доказва единствено от предания. За разказа ни сме ползували спомените на баба Станка Иванова Делирадева, праснаха на Дели Ради Мухтаров, записани и предоставени ни за ползуване от кмета на Нейково и ревностен изследовател на историята на селото Стоян Христов Георгиев (писма от април 1985 и 11 февруари 1986 г., както и многобройни лични разговори), комуто вече имахме случай да изразим благодарността си за щедрата и безкористна помощ (срв. тук бел. 20). От тези спомени са всички подробности по отсядането в механата, срещата и разговора със заптиетата, имената на механджията и на неколцина от първите революционни дейци на Нейково и т.н. Отклонихме се от тях само в два пункта: според спомените Левски е бил съпроводен от Йордан Стоянов (племенник на Раковски, който е бил прехвърлен малко по-късно през същата година от Влашко в България по препоръка на БРЦК за помощник на Левски), а не Таню Стоянов и че заседанието на революционната група се е състояло пак в механата на споменатия дядо Васил Налбантина — твърдение, което ни се видя неправдоподобно, щом стопанинът не е бил измежду посветените в делото.