Върху добродушното лице на поп Янко се появи такава усмивка, която разкри всичките му тридесет и два зъба.
— Ами хайде, карай… — прие, без да прикрива недоверието си.
А след малко зяпна от удивление — гостът запя не само с най-правилните слова „Херувикото“, но и с такъв глас, който би обаял и един еничарин. Той изпълни като сапунена пяна къщата и дори жените се върнаха в хашевото, за да го послушат. Свещеникът изпрати песента с кръстен благослов, после рече развълнувано:
— Правя ти „пес“186, чоджум! Спечели! Спечели и ме заби в земята. Не искам да зная нито името ти, нито занаята ти. Песента ти издаде, че си праведен человек. И затова върви си в мир — преобличането ти не е било със зла цел.
Послушаха го и си тръгнаха, без да се представят.
— Излезе прав, Ради — каза Левски, когато се озоваха на улицата. — Точно такъв човек ми бе нужен. Ще го изпитам още веднъж и… А сега води ме у сестрата на господин Раковски, нека да е мир на праха му.
— У Неша или у Нанка? Зер сестрите на покойния наш началник са две.
Левски помисли малко.
— По-добре у леля Нанка — рече. — Ней по̀ приляга да е посветена в народните работи. Пък чувах, че още от хайдушките години на брат си има хубаво скривалище в къщата си. Ако ме покани, може там да кондисам нощеска.
Отидоха. И Нанка Търпанска — или Търпанка, както я зовяха котленци — ги посрещна така просто и делнично, сякаш от месеци са били под покрива й и сега само са поизлезли за час-два на разходка187.
— Не се безпокойте, ако моичкият дойде — каза Нанка, като се настаниха в приветливата им, но скромна соба за гости; под „моичкият“ тя очевидно разбираше мъжа си — добър като човек и българин, но съвсем неравностоен на жена си по буйност и склонност към щуротии от какъвто и да е характер. — Аз ще се оправя с него. — Повярваха й; каза го по такъв начин, че можеше да се разбира всякак, включително да запре мъжа си в курника. — Ще обядвате, нали?
Обясниха й, че току-що са обядвали. После Васил Левски, който се познаваше добре с нея още от Букурещ, без много увъртания я запозна с целта на идването си в Котел и й поиска съвет за надеждни хора. Въпросът видимо я затрудни.
— Мъчна работа е в тоз чорбаджийски змиярник — рече тя, след като дълго се почесва под посивялата плитка на врата си. — Нали тия нерязани турци съсипаха баща ми и взеха здравето на бате в цариградските зандани? Те самите са за боклука, ала плашат и съсипват и добрите българи, които не се примиряват с робския ярем. Поп Янко ли? Да, за него добре сте се сетили. Даввам вяра и на Димчо Великов. Книговезеца, ако го знаете. Те двамата, ако решат, може да се посвети в делото и хаджи Тодор Станчев. Ама за него аз не смея да отсъдя.
Като поприкри разочарованието си — тъй или иначе не бяха в някое турско село от равнината, а в онзи Котел, дал на България Софроний Врачански, Георги Мамарчев, Петър Берон, Георги Раковски, Неофит Бозвели и колко още много, много други! — Левски каза, че за едно добро начало и тези били достатъчни. Сетне я помоли, макар да бяха великденски пости, да разточи баница и да извие врата на едно пиле, пък докато те се пекат, да отиде да покани за вечерта на разговорка поп Янко, Димчо Книговезеца и — ако те са съгласни — също и хаджи Тодор. Нанка, която никога не се бе престаравала в набожността (нали навремето на стълбите пред олтара бе оскубала брадата на един поп!), без много-много да му мисли, изпълни заръките му. А трябва да е умеела и да разпознава хората, понеже по мрак в дома й дойдоха само двамина — дядо поп и Книговезеца; те също имали вяра в хаджи Тодор Станчев, ала сметнали за разумно да го посветят малко по-късно в работата.
И така, поп Янко и Димчо Великов бяха въведени в собата. Свещеникът не изрази каквото и да е учудване, че там ги чакаха обедните му гости — ще речеш, отнапред е бил подготвен за това, — нито се стъписа пред богатата трапеза през пости. Напротив — щом я видя, той плесна доволно с ръце и извика:
— Късмет сме имали днес, през поста да седнем на такава софра!
Левски се засмя широко и го покани:
— Отче, ти си добър човек и не си фанатик. Заповядай!
Дядо поп не чака втора покана и отчупи единия копан на пилето. За разлика от него мирянинът Димчо се извини и не посегна към блажното ядене.
186
Пес — понятие от турските народни борби; борецът, който се признава за победен, „прави пес“, като потупва по гърба или рамото победителя.
187
Около посещението на Левски в Котел съществуват твърде противоречиви сведения — както за времето на посещението (за това ще стане дума по-нататък), така и за мястото на отсядането. Причината е в несъответствието, което се съдържа в единствения пряк спомен от това време. Очевидецът Божил Райнов (Левски в Котел. Котленски общински вестник, бр. 13/14, 6 април 1939) пише дословно: „… Левски дойде в Котел и отседна в къщата на баба Неша, втората сестра на Раковски.“ А Неша, по мъж Стоянова Кирова, е първата сестра на Раковски и по-голяма от него с две години. Докато споменатата от Божил Райнов