— Тъй правя и аз — сви рамене Левски, — в туй нямаме различие. Или мислиш, че всеки народен деец подхващам с баница и печено пиле?
— А второто е по уредбата на революционната ни организация. Ние наистина сме като войска и трябва по-нисшият да слуша и се подчинява на онзи, който е над него. Ала ние сме и хора и за туй сме различни. Котленецът и въобще балканджията не мяза на добруджанеца и македонецът — на хърцоя. Може да се случи заповедта, дето подхожда на миролюбния тракиец, да е съвсем опака за шопа с чепатия характер. Ето защо подчинението трябва да не е на безсловесни твари, а разумно и с право на глас. И затуй ще да е полезно, мисля аз, дори най-върховният началник, ако в нещо греши, на всеки солдат да е позволено да му посочи невярната стъпка. Тъй по-сигурно се стига до желаната цел.
— Че кой твърди нещо обратно? — разпери ръце Дякона. — За Отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Говориха още дълго, огледаха работата от всички страни. Левски им изясни „точ в точ“ как да се образува комитетът, как да се посвещават проверените родолюбци в работата му, как да се сношават със Сливен и с БеРеЦеКа, как да се събират пари и да се отчитат, обеща в най-близко време да им изпрати и кочани с разписки от името на Централния комитет. А когато някъде след полунощ се разделиха, той каза на Дели Ради следните похвални думи:
— Бяха само двоица, пък усещам — работата ще върви. Семето ще покара и ще изкласи. От днес можем да смятаме, че Котел има комитет — „Бохор Нисим“, нека тъй да го назовем — и то такъв, че на него може да се разчита!…190
4.
Предателството не трябва да се забравя: забравено, то е простено.
Баба Марта не беше още предала властта си на Април, когато в Сливен се случи нещо чисто мартенско — след топлия полъх на подем, донесен от Левски, пристигна една вест, която смрази посветените в тайните на революцията люде. От вестник191, пренесен скритом от Михал Стоенчов, сливенци научиха, че докато Апостола е бил още в града им, делото е било сполетяно от неизмерима загуба — пред заплахата да падне в ръцете на турците Ангел Кънчев, заместникът на Дякона и негова дясна ръка, се застрелял на Русчушкото пристанище. Ами ако в джобовете му е имало списъци или други документи?
В града под Сините камъни настана объркване, което много наприличваше на най-обикновена паника. Пренебрегвайки осветените от вековете правила за безопасност, членовете на комитета се щураха нагоре-надолу, питаха се един-друг за новини, гадаеха, правеха нелепи опити да дочуят нещичко из конака, рисуваха собствената си съдба с най-черната възможна боя. Сава Райнов изглеждаше като полудял и не можеше да си намери място. Димитър Топалов не изтрезняваше. Таню Стоянов ходеше ден и нощ с пищов в пояса и се кълнеше, че рекат ли да го заптисат, ще последва примера на „Ангел Гънчо“. Михаил Икономов се престори на болен, отсъствуваше от школото и се укриваше у приятели. Костадин Келов си намери работа и замина за Пловдив. Приблизително така беше и с всички останали…
Успокоението дойде на връх Цветница, която тази година се случи на 9 април. И приносителят му беше един набит здравеняк, надали можеше да му се даде и среден ръст, но дали от силата, която се излъчваше от фигурата му, или поради мустаците от Панайот-Хитова кройка, в революционните среди бе познат под името Големия. Конят на търновлията изтрополя по калдъръма на Клуцохор и спря пред къщата на Сава Райнов. Пътникът свали от самара два-три пастафа аба, която носеше и, без следа от припряност, ги внесе в дома на караабаджията. А успокоението беше там, сред накатания плат и носеше подписа на Аслан Дервишоглу Кърджалъ̀.
Ах, какъв сърцеведец беше този Левски!… Досетил се той, че вестта за печалната гибел на Ангел Кънчев ще предизвика смут и тревога в Сливен, та се бе погрижил по един от най-верните си съратници да осведоми сливенските комитетски дейци за истинското положение, да ги успокои. И колко хитро само — писмото му започваше с делнични съобщения за изпратени разписки и наставления как да се попълват и издават при получаване на парични помощи, а едва в края преминаваше към главното, същественото:
„Научили сте чрез вестникът за А. К., че се е убил в Рушчук и нищо няма намерено в него — говореше им чрез писмото си. — Човек проводихме и разбрахме потънко — просто нещо: страхът му е причинило да не знае какво да прави и убива се сами. Бог да го прости! Колкото направи, остави името си безсмъртно! За честните хора е такава смърт!“
190
Относно времето на създаването на частния революционен комитет в Котел съществуват значителни неясноти. Причината е в големите различия, които се съдържат в изворите. На едната крайност е цитираният Божил Райнов (Левски в…), който твърди, че „Година, ако не и по-рано от обесването му, Левски дойде в Котел“, което кара мнозина изследователи да отнасят създаването на комитета към есента на 1871 г., когато Левски прави обиколка с Ангел Кънчев и Димитър Общи; както вече знаем, същото по инерция се приема и за Жеравна (срв. тук бел. 96). Тогава Левски и спътниците му действително са били в Котел, но само мимоходом, без да отсядат за по-дълго. Това личи от показанията на Общи пред турския съд, на които следва да се вярва, защото в тях предателят се е старал да бъде крайно прецизен: „На втория ден тръгнахме оттам (от Сливен — б.а.) и отидохме в Котел, дето заверихме тезкеретата си (и) веднага продължихме за Трявна.“ На обратната крайност е друг от съвременниците Стоян Ноков. Левски в Котел, в-к Котленски край, бр. 120 от 12.2.1933 г., който твърди, че запознаването на Левски с поп Янко и основаването на комитета (авторът дори уточнява, че са участвували също Димчо Великов и още седем ненаименовани революционери) е било през ноември 1872 г. — посещение, за което се знае със сигурност (и което единствено фигурира в тефтерчето на Апостола). Съобщението звучи правдоподобно, но е невярно; запазени са три писма на Котленския революционен комитет от 16 и 24 юли и 18 октомври 1872 г., следователно през лятото на 1872 г. комитетът вече е съществувал. Петър Цончев (Левски в Котел…) се въздържа от точна датировка, но във всички случаи определя основаването на комитета през лятото на 1872 г. По наша молба Марин Дунев от Историческия музей в Котел, вероятно най-добрият познавач на историята на този град, направи през 1985 г. нарочни проучвания (за които тук му изказваме сърдечна благодарност), но също не достигна до категорично уточнение. Той не се съгласява с твърдението, че основаването на комитетите в Жеравна и Котел е станало през октомврийската (1871 г.) обиколка с Кънчев и Общи, но предпазливо изказва предположение, че „към края на същата година Левски и Ангел Кънчев отиват (очевидно повторно — б.а.) в Жеравна… Много вероятно е да се е отбил и в Котел…“ и т.н. Но за такава цяла или частична обиколка в самия край на 1871 г. липсват каквито и да са данни. (Без това да е доказателство, ще посочим, че на маркировъчната паметна плоча в Котел за създаването на революционния комитет се сочи пак 1872 г.) Поради това разноезичие ние в книгата — както беше за Жеравна и Нейково — отнасяме посещението на Левски в Котел и изграждането на комитета към март 1872 г., за когато поне със сигурност се знае, че е бил по тези места. С една уговорка: че е по-вероятно да е посетил Котел