— И как е войводата? Все същият прочут нишанджия ли е?
— Там няма твърде случаи да се проявява като нишанджия, обаче, слава на Бога, иначе е жив и здрав. И по войводски як. Вие, позволете, на колко сте?
— Сега през юни сторих седемдесет и две.
— А той загърби осемдесетте. Е, не може да се равнява вам по здрави мишци…
— Днес ли ми казваш това, приятелю? — изкиска се долапчията, ала другият не обърна внимание на думите му:
— … но бая зор би ви създал, дорде залепите плещите му на алая.
— А ти как се озова подир толкова години в нашия Сливен? Разкажи ми — е, каквото е за разказване — за себе си!
Михаил Греков с охота изпълни молбата му. Родил се той преди точно двадесет и пет години в заможния родителски дом, а като поотраснал, баща му го проводил да се учи в прочутата Николаевска гимназия. И щял да я завърши бързо и с успех, ако преди пет години не се било разчуло, че в Белград за втори път се събира българска войска, Легия по име. Наследената от бащата хайдушка кръв не можала да търпи при тази вест, та Михаил зарязал всичко и се озовал в Белград. А там — най-добрите синове на България: Левски, Караджата, Христо Големия, Христо Дряновски, Иван Кършовски и още десетки, десетки други… Дори да не си милеел преди за отечеството, те биха те заразили със своето родолюбие и биха те направили готов на гибел патриот. Е, не провървяло и се разпуснала Легията, но още тогаз Михаил се обрекъл пред Левски — един ден да се върне в родината си, която не познавал, и да работи за свободата й. И ето го в Сливен с тази мисия…
— Страх ме е, че дори не осъзнаваш колко велико е онова, което произнасяш, сине — вметна на това място Бяно. — Само две поколения, баща и син, а възгледът — променен от небето до земята. Генчо войвода беше славен човек, но по светоглед не бе отишъл по-далеч от всеки непримирим българин от последните пет века — да се излезе в Балкана с пушка в ръка, да се мъсти за зулумите, да се закрилят изложените на поругание… А ти си прекрачил, не, подскокнал си наведнъж на два човешки боя — не да се мъсти и закриля, а със силите на целия народ да се строши и измете самата първопричина за злочестието на България.
— Искате да кажете…?
— Това е проста философия, сине: за участта на роба не вини ножа, а ръката, която го държи. Но продължавай, продължавай нататък! Скритом ли си в Сливен? И не биеш ли много на очи с тези одежди?
Не, Михаил Греков не бил тайно в Сливен. След Легията той се върнал в Николаев и там завършил уважаваната гимназия на града, а сетне с един верен другар, Атанас Узунов по име, решили да дойдат в Българско едновременно на две благородни поприща — като народни учители и народни будители. Чрез Стефан Стефанов и други сливенски родолюбци в Цариград получили покана от Сливенската община и ето — от това лято приели да станат учители, макар да били много скъпернически платени, едва половината на онова, което се плащало на Добри Чинтулов, само петдесет лири годишно.
Дали имал доверие в другаря и спътника си? Да, безрезервно. В Николаевската гимназия Атанас Узунов дошъл като най-върл гръкоман, истински фанатик и българомразец, дори родния си език не знаел както трябва, но Михаил посветил цели години да му отвори очите за истината и сега трудно можело да се намери българин, който да се мери с Узунов по родолюбие и готовност за саможертва в името на свободата (тук той го сравни с апостол Павел, който от пръв гонител на Христа се бе превърнал в негов последовател и продължител на делото му)197.
В Сливен работата потръгнала, но само наполовина — в учителството, не и в будителството. Видели и опознали възможностите на училището, после тримата с Добри Чинтулов и Узунов се събрали и си разпределили предметите, които през годината ще преподават в Класното198, изобщо по тази линия всичко било криво-ляво наред. Но не и по другата — будителството. Там неочаквано ударили на камък.
— Защо? Не мога да го повярвам за град като нашия…
— Защото носим препоръки само до Михаил Икономов, ала оказа се, той задълго отсъствува от Сливен.
— Научих го и аз. Проводен бил точно по народните дела. Сигурно знаеш, Михаиле, че през май в Букурещ се е състояло общо събрание на Българския революционен централен комитет. Вероятно ще да са стигнали и до важни решения. А минаха месеци, пък до нас не дойдоха нито тези решения, нито дори най-обикновен хабер за стореното от събранието. Тукашните предани на делото люде се почувствуваха като слепци. И като мислиха, мислиха, решиха да проводят Михаил Икономов и един от най-будните му ученици на север — към Браила, а може и до Букурещ да стигнат. Уж с тамошните училища да се запознаят, уж разни карти, таблици и помагала да накупят, пък главната им цел е по народните работи — да донесат вода направо от извора.
197
Биографичните данни за Михаил Греков и Атанас Узунов са предадени кратко и опростено, но автентично.
198
Заслужава да се изброят предметите, преподавани в Класното училище, за да добие читателят представа за високото ниво на образованието, разпространявано още преди Освобождението. Добри Чинтулов имал предметите закон Божи, френски език, български език и история; Узунов — буххалтерия (т.е. счетоводство), аритметика, алгебра, физика, геометрия; Греков — химия, минералогия, зоология, ботаника и география. Срв. Михаил Греков. Спомени…, стр. 152.