5.
— Отива ли ми? — за десети път попита Каймет.
— Стига с туй твоето — „отива ли ми“ — лениво я сряза Назифе, най-старата: — Половин сахат се кривотиш пред огледалото, него питай — то ще ти отговори.
— Абе тя го пита, ама нали, пустото, е тясно като за нея, вижда или едната си половина, или другата — майтапчийски се обади Ергюл, най-младата и най-закачливата. — За да се види Каймет, трябва е-е-ей такова огледало…
— Злобарка! — рече Каймет, но личеше, че не се е засегнала. — Ако слушаш нашата къз-кардаш Ергюл, ще помислиш, че съм станала нещо като биволица… — Помежду си жените в харема си говореха на „къз-кардаш“, ще рече „сестра“, „сестро“. — Кажи ти, Таша, ама искрено и от сърце ми кажи: дебела ли ме правят тези шалвари и елекът?
— Правят те точно такава, каквато си, Каймет ханъм — отговори Таша, докато я оглеждаше от глава до пети с полузатворени очи. — И таман да хванеш окото на кой да е мюсюлманин: заоблена, където трябва, с „ал-бенѝ“32… — И добави великодушно: — Пък ти нямаш нужда да се правиш по-различна от онуй, което си.
В харемлъка на мютесарифа Таша се чувствуваше свойски — вече половин година, откакто бяха назначили Мехмед Хайдар бей в Сливен33, тя неизменно шиеше дрехите на четирите му жени. Бе свикнала с тях и с вкусовете им, също и те бяха свикнали с нея и с почтителното й, но не и раболепно държание.
— „Ще хване окото на кой да е мюсюлманин“ — с лека нотка на присмех и съжаление каза Ренгинар, най-умната от четирите. — Чуваш ли се, Таша? Или забравяш как живеем ние, халайкините, между тези четири стени? Кой мюсюлманин освен мъжа ни може да ни зърне дори с половин оченце?
— Права си, къз-кардаш — веднага се съгласи Каймет. — Ние сме като райски птици в златен кафез — лица на хурии и пера от атлаз и свила да имаме, никой не може да ни види, да ни се зарадва. Пък и ние да се зарадваме на неговата радост.
— И ако помислиш, всичко се обръща с главата надолу — потвърди и Назифе. — Българките уж са рая, пък живеят по-волно от нас, правоверните господарки. Можете ли да си представите една ханъма да облече ташината фуста с обръчите, да открие лице, да обуе кундури с високи токчета и — чук-чук, трак-трак! — да мине по чаршията?
— Като нашата Таша например — веднага го обърна на майтап Ергюл. — Бас държа, че каквато е хубава и с този криволин — тя искаше да каже кринолин, — по калдъръм от мъжки сърца е стъпвала, когато е идвала насам.
Мрачен облак не засенчи, а сякаш легна върху светлото лице на българката.
— Не завиждайте, ханъмлар — каза глухо. — Не завиждайте на българките въобще, а най-малкото на една беззащитна вдовица като мене. Знаете ли колко унижения претърпях, идвайки при вас? И кой се намери да ме защити? Само един стар човек, дето косата му е като преспите по Карандила… Това ако е за завиждане, здраве му речи!
— Я разправи! Я разправи! — подканиха я в хор четирите жени; беше със съчувствие, но и с нездраво любопитство — малко бяха отгласите на живия живот, които преминаваха през дебелите стени на харемлъка.
Таша им разказа, каквото се бе случило, само прескочи някои от най-мръсните подмятания — гнус и срам я беше да ги повтори.
— Евалла на този Бяно Абаджи! — с неподправено уважение рече Назифе. — Ако слушаш мене, да му ушиеш риза и да му я занесеш, Таша, че и ръка да му целунеш.
— Ама нека да е същата ръка, която е лепнала шамара на онзи мискинин Спиридон — добави Ергюл, а Ренгинар запита:
— Абе не чуваме ли днеска за втори път името на този Бяно Абаджи? Не е ли той, дето сабахлен е повдигнал цял един мост на плещите си? — Таша потвърди; сутрешният подвиг на Бяно Силдаров очевидно бе обходил целия Сливен, дори бе проникнал през мушарабието на мютесарифовия харемлък. — Е, щом е такъв здравеняк, оня хаирсъзин ще да си е получил заслуженото.
— Та за вашата завист ми беше думата, ханъмлар. — Българката се постара да прогони сянката от лицето си. — Това се случи на мене, а представяте ли си какво щеше да бъде, ако мине без яшмак например една жена с лице като цвят на нар?34
Жените оцениха майсторския отговор на шивачката, но Таша предпочете да не продължава на същата тема — споменът за днешната случка беше мъчителен за нея. И тя ловко се върна към началото на разговора:
32
Буквално „вземи ме“ (тур.). Употребява се за плод, предмет, човек или животно, които имат силно привлекателен изглед; специално за човек отговаря на днешното понятие сексапил (sexappeal).
33
За да не обременяваме паметта и вниманието на читателя, тук съзнателно допущаме известно отклонение от историческата истина — всъщност мютесарифите на Сливен са били сменяни твърде начесто (според едно непубликувано проучване на В. Дечев за времето от 1865 до 1877 г. те са общо осем!). И тъй като изложението би се затлачило от имената, назначенията и уволненията им, пък и малцина от тях са оставили някаква диря в града и санджака, от всички избрахме да бъде управител почти през цялото време само Мехмед Хайдар бей, който е бил с по-ярко присъствие и е играл твърде значителна роля около събитията през 1876 г.
34
Игра на думи: „Ренгинар“ е турско женско име, но в буквален превод означава „цвят на нар“.