Общ шум и после:
ДИМИТЪР ТОПАЛОВ: — Личеше си то, че този човек не понася думата „роб“ за себе си. Жалко, че сме тук и се наливаме с пиклив чай, а не в дюкяна на Костадин — трябваше с чаша мъжко питие да вдигнем наздравица за тогова българина, що в далечна Добружда прославя нашия, Сливенския край!
КОСТАДИН КЕЛОВ: — Не те ли е срам бе, фотографчийо! Събрали сме се да чуем словото на БеРеЦеКа, пък на тебе акъла ти — все в ичкиите!
ТОПАЛОВ: — Ууу, скрънза!…
САВА РАЙНОВ: — Не е скрънза Костадин и ти комай най-добре го знаеш това. Ала сега наистина не бе час за ичкии и наздравици. Имаме по-важна работа. (Към Икономов:) За поздравите благодарим, даскале. Ала нека преминем към главното — що научи от господина Каравелова в Букурещ, какви са изобщо заповедите за нас, обикновените труженици.
ИКОНОМОВ: — Вестите са най-благоприятни, направо радостни, господа. Общото събрание на БеРеЦеКа се е състояло в началото на май и е продължило цели пет дни с делегати от цяло Българско. И само каква чест за нас, братя — делегат на Сливен е бил лично Васил Левски! Молили са го от всеки български град, село и паланка, но той е приел да представлява само родния си Карлово, Ески Заара и нашия Сливен. Голяма, преголяма чест!
БЯЛ ДИМИТЪР СЪБЕВ (замислено): — Но Сливен не е сам в санджака. Имаме комитети към Ени Заара в равнината и нагоре към Котел…
ИКОНОМОВ: — Те са имали отделен представител. Киро Котелски. Носел е пълномощно от цели десет частни революционни комитета.
ТАНЮ СТОЯНОВ: — Киро Котелски? Уж познавам нашите дейци и на север, и на юг, ала за такъв Котелски не съм чувал…
ИКОНОМОВ: — Запитах същото и аз, братя. Оказа се, че Котелски е тайното име на Киро Стоянов, по-големия син на Неша Раковска от Котел. Да, от Котел, ала бил в Легията, а сетне останал за постоянно хъш във Влашко, зер котленските чорбаджии отколе са сапунисали въжето за врата му. И сигур ще да се ползува с голямо уважение, щом в събранието е участвувал с десет гласа…
КОСТАДИН КЕЛОВ: — И как не? Един племенник на великана Раковски…
МИХАИЛ ГРЕКОВ: — Излиза, че Сливен е бил с двама представители. Дякона за града и Котелски за околността. Навярно няма да мине много време и това име Киро Котелски по-често ще се чува по тукашните места.205
АТАНАС УЗУНОВ (с леко завален изговор): — Не ви ли се чини, братя, че досега все одумваме второстепенното — кой ни проводил поздрав, кой кого представлявал, — а изобщо не сме отворили реч за главното?
РАЙНОВ: — Укорна дума и по-важното — основателна. Продължавай, даскале. И се дръж вече към главното.
ИКОНОМОВ: — Главното е, че събранието се е състояло, братя, и че е дало богати плодове. Ако оприличим утрешната наша революция на трен, в Букурещ са били поставени релсите по пътя му.
ТОПАЛОВ: — Хайде да си спестим поетичностите, а?
ИКОНОМОВ: — Двамата с младия Добри донесохме в чанта с двойно дъно цял товар с устава на БеРеЦеКа, както е гласуван и приет от Общото събрание, отпечатан на чисто. Ще стигне и нам, и за всички частни комитети в казата. Сега не го донесох, да не би да направим зян нашия любезен хазяин, ако рече някой да ни изненада тука.
ГРЕКОВ: — Но поне можете да ни кажете най-важното от него.
ИКОНОМОВ: — Който помни „Програмата“ от 70-та година и „Наредата“ от 71-ва, няма да научи много от него. Пак я има „Програмата“, а „Наредата“ е назована вече Устав и по същество са си като предишните, само дето някои места са огладени и изяснени, все едно, че речен камък е бил влачен от течението.
204
За излизането на Стоил хайдутин съществуват твърде неясни данни. В двата очерка за него (Д. С. Кукумявков. Спомен от Сливенското въстание в 1876. Сливен, 1885, и Христо Узунов. Стоил войвода. В: Бележити българи, т. ІІ, С., ДВИ, 1968), както и в романизираната му биография (Иван Василев. Стоил войвода. С., НМ, 1966) липсва точна датировка. Не дава ясен отговор и Васил Дечев (Късно хайдушко движение. В сборника Дорде е Стара планина. С., НИ, 1968, стр. 39), безспорно най-добрият познавач на хайдушкото движение в Сливенския край. Навсякъде се говори приблизително така: „Бил две-три години в Добруджа и Варненско, а през лятото на 1875 г. се прехвърлил в Котленския балкан.“ При това положение смятаме, че началото на пътя му като хайдутин и войвода би могло да е през 1872 г., както представяме тук.
205
Противно на изказаното предположение Киро Стоянов с псевдоним Котелски е играл сравнително по-второстепенна роля в национално-освободителното движение. След Освобождението е бил чиновник на различни места в България. Неговата голяма заслуга към българщината е, че е съхранил и по-късно предал безценния архив на вуйчо си Георги Раковски. Починал през 1916 г.