Люшкаха се така в несигурност и боязън сливенските дейци и всички до един изглеждаха като осланени с тези свои подпухнали от безсъние очи. И като умуваха, умуваха, най-сетне решиха — временно да прекратят каквато и да е дейност, докато дойде хабер и упътване от Левски. Да, да, Левски нямаше да ги забрави — както след смъртта на онзи прекрасен момък Ангел Кънчев, той и сега ще намери колай да ги осведоми за истинското положение и да им даде съвет за бъдещето.
Не дойде нито хабер, нито напътствие, а сам си Левски.
… Случи се то на 8 ноември, на връх Архангеловден. Макар и бекярин, Михаил Греков бе решил да почете празника на името си, та в скромната му ергенска квартира цял ден се проточиха гости. Бай Димитър Тотев, училищният прислужник, от сутринта сменяше в мангала джезве след джезве за кафетата, а Атанас Узунов, предложил доброволно услугите си за помощ, непрекъснато поднасяше ту по някое „тежко-сладко алатурка“, ту по чашка вино или ракия. Самият именник почти през цялото време стоеше при гостите; тъй като не бяха само от комитетските хора, разговорите не засягаха въпроси около бъдещата революция, ала пак главната тема се въртеше около народните работи — нали се очакваше екзархията да проводи първия сливенски владика, та догадките, пожеланията и надеждите се въртяха все около неговата личност.
Когато се свечери и гостите понамаляха, се случи нещо, общо взето, твърде непривично — един приятел, вече почел го с посещението си, се появи повторно. Беше Сава Райнов. Той се помая с другите, пък удари едно око на домакина. А навън му каза нещо, което за сегашната атмосфера в Сливен бе като балсам за душата: тази сутрин цял-целеничък пристигнал Васил Левски! Дошъл той откъм Търново и през Хаинето208, по тайна уговорка Таню го посрещнал на Джан-Куртаран, въвел го в града и го настанил в дома на нищо неподозиращата (и затова в пълна безопасност) баба попадия Атанасица209, в самата окрайнина на Клуцохор. А после като търговец на аби отишъл у Савата и не излязъл повече. Когато Савата му казал за Михаил Греков и с какви препоръки е приет в комитета, Левски изказал пожелание — Архангеловден или не! — да се види с новия работник.
Разбира се, Греков измърмори някакво оправдание пред последните гости, наметна палтото си и бързешком закрачи през Големия мост към Клуцохор. Вратата на Сава Райнов беше заключена, но стражникът — можеше ли да бъде друг освен Таню Стоянов! — го пропусна, след като се увери в личността му. И тук последва нова изненада, но сега онзи, който си прехапа езика, беше Савата: той таман понечи да представи Греков на Дякона, когато пред смаяните му очи двамата се хвърлиха в прегръдките си, затупаха се един-друг по гърбовете, а на всичко отгоре Левски се обърна към него със следните странни думи:
— Стояне, аратлик, как си? Колко ми е драго да те видя, да те срещна в юначния Сливен!…
Савата Райнов, който се пулеше отстрана, попита несмело:
— Какъв Стоян, Апостоле? Нали е Михаил?
— За тебе Михаил, за мене Стоян Чакъров. Тъй си го зовяхме ние в Белград, когато заедно бяхме в редовете на Легиона.
Поуспокоиха се и размениха някоя и друга приказка и Михаил Греков веднага заговори за своя другар Атанас Узунов. Не премълча нявгашното му гърчеене, но изрече куп похвали и препоръки за днешното му родолюбие, за храбростта и разсъдливостта му.
— Доведи го по-скоро, че вече ще дойдат и другите комитетски люде — реши Левски. И добави: — На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — Той не удържа една въздишка: — Че кой знае? Ако е такъв, какъвто го описваш, може да го обуча за мой помощник.
— Още ли си сам, Дяконе? — тихо попита Греков.
— По̀ сам от всякога. — Нова въздишка. — Не случих на пътя си втори като Ангела Кънчев. — И повтори повече на себе си, отколкото на учителя: — Още съм сам, не намерих човек, комуто да предам работата си и да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите да не съществуват вече нийде из Българско. — После се насили да надмогне мрачните си мисли: — Хайде, тичай да го доведеш, че събранието скоро ще захване…
209
Къщата на вдовицата Бойка Атанасова, където е отсядал Левски, съществува и днес и се намира в квартал „Клуцохор“, на ул. „Московска“ № 43.