А „денят на писмовността“ започна с това, че в Сливен Апостола бе очакван от едно писмо, донесено по нарочен куриер през Търново от Букурещ. Левски го прочете почти една дузина пъти, а десет пъти по една дузина извървя с него в ръка късичката пътека от прозорците до оджака на собата и обратно. Посвети в него и другарите си. Писмото беше от Кара Мустафа Бочукооглу (туй беше тайното име на Любен Каравелов, „главното лице“ на букурещкия централен комитет); като напомняше за „причините, които и ти можеш да познаваш“, се обръщаше към „Брате Василе“ с подкана да вдигне подготвяната революция „без да губиш минута“. И завършваше, че може да се разчита на някаква помощ от Сърбия и Черна гора.
— Такава лудост аз няма да направя! — отсече Левски, когато най-сетне прекрати нервната си разходка. — Заради скудоумията на един въртоглав Общи не ще пратя на заколение най-добрите синове на България!
После, кой знае защо, не отговори лично на Каравелова, а продиктува писмото на един от учителите, като го съчини така, сякаш то е от членовете на комитета. В него твърдо и недвусмислено се противопоставяше на предложението „да се върви на бой“, като изтъкваше цялата ненавременност на подобно начинание? „Бъдете уверени, че и българинът знае да умира на бойното поле за отечеството си, но не е право напразно да се лее кръвта ни.“ А тя щеше да се пролее напразно, защото подготовката била незавършена („Най-малко се иска една цяла година да се готвиме“), липсвало всичко — оръжие, опитни началници, пари…215
Същия следобед той саморъчно написа две почти еднакви „Упълномощия“, с които назначаваше за свои заместници в Сливенския окръг Таню, който вече бе спечелил пълното му доверие, и този, новия, Йордан Стоянов.216 Препоръките към двамата му помощници не бяха многословни:
— Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!
И още:
— Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам, което видя, че не е за него, изпитвам човека в работа и така го пускам по-нататък.
Когато се събраха вечерта и се запознаха с „упълномощията“, сливенските дейци ахнаха — те не бяха подозирали, че техният окръжен център на практика обхваща цяла Североизточна България с Ески Джумая217, Осман Пазар218, Хаджиоглу Пазарджик и нагоре чак до устието на Дунава!…
Събранието всъщност беше кратко. Уверил се, че застоят в работата не е поради мързел или нехайство, а по причина на съвсем реална опасност, Левски се постара да вдъхне на комитетските дейци кураж и дръзновение пред трудностите:
— Напред и не бойте се! — говореше им той, като им предаваше собствената си вътрешна увереност. — Нека българското юнашко око не се бои вече, от мъките на дрипавия читак. Ето, близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.
Ние, членовете на Централния комитет — продължи, — се събираме да определим вече времето за общо народно въстание. Вънкашното обстоятелство ни принуждава силно (и) без друго да вървим на бой и да не се губи нито минута. Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всички страни на Българско да се приготвят барут, куршуми и пр., да дава вече кой колкото пари има, да вдига с лихва вече кой колкото може. Същото се отнася и за вас, братя сливналии! Парите най-късно до два месеца (трябва) да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат, загдето ги поискам, та докато се нарежда работата за революция, пушките и целият друг припас да бъде готов и се разнесе по местата, гдето е нужно. Защото вдигнем ли (веднъж) народните байраци, дотам е цялото приготовление.
Някой не възрази, а само подхвърли:
— Времето комай не е много подходящо, Апостоле. Нали същото писахме сутринта и на…?
— Времето, времето! — за пръв път повиши глас Левски. — Стига сме се оправдавали с времето. Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. Напред и нека нашите правила да са постоянство, храброст, задружност във всичко, великодушие и пълна честност един към друг. Никаква интрига — интригата… спира хода на народната работа.
И след малко завърши:
— Дерзайте, братя! Дерзайте и се гответе за времето, когато ще се сберем на Агликина поляна под знамето със светите думи „Свобода или смърт!“…
215
В интерес на романа тук малко се отклоняваме от фактите. Левски е получил писмото на Каравелов след заминаването си от Сливен, на 21 ноември в Стара Загора, първия отговор е изпратил в Букурещ от името на Старозагорския комитет, а в Сливен — преписи от двете писма с предложение и Сливенският комитет да изпрати на Каравелов писмо в същия дух. Сливенци изпълнили нареждането му, като всъщност преписали дословно старозагорското писмо.
216
Около споменатите две „упълномощия“ съществуват известни неясноти. Ако се вярва на Васил Левски. Документално…, с. 231–2, двете са издадени на едно лице — Йордан Стоянов. Но свидетелят на събитията Михаил Греков (Спомени, с. 175–6) изрично съобщава, че упълномощеното лице е бил не Йордан Стоянов, а Таню Стоянов; пак той публикува копие от това пълномощно, което е било пазено в архива на Сливенския революционен комитет. Тук възприемаме становището на Васил Дечев (Левски и революционният…), според което упълномощени са били и двамата. В подкрепа на това становище е и фактът, че в пълномощното на Йордан Стоянов Левски проявява известни резерви („това лице, като има от няколко места препоръчителни писма за работник“, т.е. упълномощава го по чужда, а не по своя препоръка), докато в пълномощното на Таню Стоянов той лично гарантира за заместника си („същото лице се препоръчва като искрен деятел и постоянен работник за постижението святата ни народна цел — освобождението на отечеството България“). Петър Т. Цончев (Левски в Котел…) също говори, че на 15 ноември Левски е издал две пълномощни — на Таню Стоянов за Сливенски окръг и „на друго лице“ (очевидно Йордан Стоянов) за Тулчанския район; авторът не споменава откъде е почерпил това сведение, но то звучи твърде вероятно, още повече, че Йордан Стоянов е познавал Тулчанския край, където дълго е бил овчар.