Защото сливенци бяха разбрали, че Бог и екзархията са им пратили такъв владика, с когото Сливен ще стане като гърнето с похлупака.
Разправяше се по-късно, че през този паметен неделен ден на 3 юни не се бил видял жив турчин. Нито агалар някакъв, нито заптие. Никой не признавал гласно, че се е уплашил от това разбунено множество, ала все пак до един предпочели да си останат зад заключените порти на къщите или зад дебелите стени на конака…
12.
Мастиката, яко изстудена в дълбокия кладенец, изглеждаше в чашката не на кристали, а на бучки. Без да се смущава от вида й, поп Юрдан не я изпи, а сякаш наведнъж я ливна направо в гърлото си, после издаде един неопределен звук на доволство, който можеше да се наподоби на смес от кашлица и грухтене. Домакинът дядо Серафим и Панайот Минков последваха примера му, макар и не със същата енергия. Направи им дружина и Бяно Абаджи, но с гроздова — извинявайки се хиляди пъти, той обясни, че миризмата на мастиката не му идела присърце. Единствен от петимата на кьошка само Добри Чинтулов отказа какъвто и да е алкохол, та нему втората дъщеря на митрополита, онази, която един ден щеше да влезе в дома на Димитър Жечков като жена на сина му Георги, поднесе — напук на юнската жега — чаша горещ чай.
Като напълни отново изпразнените чаши, владиката подметна ей така, наглед напълно небрежно:
— Е, приятели, що се отнася до очакванията ви, свързани с моето идване, можем спокойно да речем, че се е потвърдила поговорката „Всяко чудо за три дни!“.
Казаното беше уж мнение, но всъщност съдържаше и въпрос. Може би учтивостта изискваше четиримата гости един през друг да залеят домакина с опровержения, но те — всички до един — бяха такива хора, че не им бе присъщо да си кривят душата от благовъзпитание или от лицеприятие. Изчакаха се (понякога иде трудно да кажеш истината в очите), после Бяно Абаджи произнесе бавно, претегляйки думите си:
— Пристигането ти съвпадна с време на голяма покруса, твое високопреосвещенство. Премного злочестини се струпаха напоследък: Дякона Левски на въжето, един учител прокуден, други двама на заточение, преди по-малко от месец момък с добро име от Клуцохор изпратен на вечна каторга в Диарбекир… Ще се съгласиш, свети отче, когато трещят такива гръмотевици и не се знае кой ще бъде ударен от следващата…
— Ще ме прощаваш, господин Силдаров — прекъсна го Панайот Минков, — но отгде си така сигурен, че ще има нови гръмотевици?
— Не съм сигурен, но се боя. Също и цял Сливен не е сигурен, но се бои. Ама ще попиташ за причината? Ще ти я кажа, доколкото съм се договедил за нея в дългите часове на самота горе по Барите. Според мен причината е в неяснотата около присъдата на Таню Стоянов. Каторга до живот не е просто нещо, а Келеш Осман смачка работата и дори не си даде труд да обясни на населението каква е вината на момчето. А туй вече намирисва на безразборно насилничество, в което никой — може би и ние петимата тук — не можем да бъдем сигурни в утрешния ден.
— При това знайно е — допълни Чинтулов, — че когато се развихри безправието, по-често от друг път покрай сухото гори и мокрото…
Дядо Серафим полека взе чашката си и се загледа в нея. Страничен човек можеше чистосърдечно да се закълне, че в този момент не го интересуваше нищо извън причудливата игра на кристалите на мастиката.
— Ще излезе — каза, — че тъдява не липсва и сухо…
Също и останалите четирима отбягваха да срещнат погледите си. И този път задължението да отговори пое старият учител:
— Българският народ надви в църковната борба, ваше високопреосвещенство, но той има и други тежнения, не по-малко мъчителни от верските.
— И няма защо да ви заблуждаваме — добави Панайот Минков. — Още от времето на Тимануш229 и на Злати Кокарчоолу с чаталестото сърце, та като се стигне до даскалите, що пострадаха напоследък, нашият — а вече ще река и вашият — Сливен нивга не е оставал настрана от борбите против тиранията.
— В такъв случай горе-долу можем да прозрем защо са пострадали учителите и момъкът Таню от Клуцохор — продължи все така кротко владиката, показвайки осведоменост далеч извън обсега на черковните дела. — За българина непримиримостта не дели стари от млади… — И някак неусетно включи и себе си: — Но докато старите само ръмжим и ругаем срещу неправдата, младите са готови да се преборят лице в лице с нея. — И попита невинно: — Тия, заточените, са все млади люде, нали?
229
Тимануш (Мануш) войвода — прославен хайдутин и хайдушки главатар от XVI — XVII в., действувал в Сливенско.