— Млади — потвърди поп Юрдан и отново пресуши чашката си. — Затуй покрусата, за която ви уведоми бате Бяно, е обхванала предимно младото население на града ни, ваше високопреосвещенство. Покрусата и… уплахата.
— Не бива да корим никого, че се е уплашил — избърза да ги защити с непривична нему разпаленост Чинтулов. — Примерът на затритите Геренов, Узунов и Таню е доста основателен като за уплаха.
— Оказва се — сви отпуснатите си рамене дядо Серафим, — че за да върнем Сливен към обичайния му живот и, хм, към непримиримостта му, дълг на нас, старите, е да покажем на младите, че дяволът не е чак толкова черен… Както се разбра, идването на един митрополит от чисто българско коляно дава живот, но, хм, от ден до пладне… — Той помълча малко и запълни празнотата с ново разливане по чашите. — Трябва да не сте чували за Христо Стоянов из София…?
— Ако е учителят, познавам го — каза Добри Чинтулов. — Сприятелихме се на църковния събор преди две години.
— За същия ми е думата. Пролетес се виждахме в Цариград и той ми разказа една извънредно поучителна случка. С Дякона Левски за главен герой. Станала тя неотдавна, след като онзи непрокопсаник Общи обрал хазната в Арабаконак. Полицията захванала да дири Левски под дърво и камък…
— Същото беше и тука — вметна Панайот Минков.
— … заптиета с фотографията му в ръка обикаляли хановете и спирали пътниците по друмищата. И, разбира се, софиянци си глътнали езиците. И то както го каза одеве господин Чинтулов — мокрото, но още повече сухото. Такова време било, че дори децата не плачели и кучетата не лаели. Мраз и погибел душевна!
Не щеш ли — продължи владиката, — точно тогаз дошло мютесарифът на София да прави сюнет230 на сина си. Поканил чуждестранните консули и за да се покаже пред тях като човек с широки възгледи и демократичен дух, също неколцина българи, миряни и богослужители. Сам Христо Стоянов се случил един от поканените. И посред богатата гощавка що да видят скованите от страх българи? Пристига там игуменът на Драгалевския манастир, забравих името му, като си води един послушник за прислуга. А послушникът не друг, а онзи, когото полицията на цялата царщина търси навред — Левски! И как весело се държал пустият му Левски, как влизал в разговор и с мютесарифа, и с Али чауш, страшния началник на полицията, как подмигвал на своите, как си вземал и от баклавите, и от шурупа…231 И станало чудо — скованите допреди час софиянци се заразили от куража на Дякона и още същата вечер подели народните си работи точно от онова място, където ги прекъснали от уплахата.
Известно време никой не проговори. После мълчанието бе нарушено от Бяно Абаджи:
— Апостола и след смъртта си продължава да ни учи как да работим с людете — произнесе с нотка на благоговение. — Един голям пример — ето що е нужно на нашия вцепенен Сливен.
— И главно на младежта му — полугласно отбеляза Добри Чинтулов. — Младостта е по-храбра, но и по-лесно се обезверява.
— Моят живот е вече зад гърба ми — продължи Бяно. — И да ми остават година-две, не жаля за тях. Само ми дайте акъл, какво да извърша, за да вдъхна живот на тази смразена младеж, и ще го изпълня.
— Гледай си долапчийството, ая Бяно — смъмри го поп Юрдан. — На тебе ли, дето не знаеш от коя страна се хваща пищовът, остана да даваш пример на юначество? Тази работа, дето я приказваме, си е баш за мене. Да намерим отнейде един револвер от новите, тия, с шестте куршума в барабана, ще вляза в конака в понеделник, точно когато там се събират всичките по-първи гъжвалии, ще натръшкам петимата най-заслужили — да речем кървавия Али Байрактар, кучия син Мустафа ага, оня плоскоглав тулуп Келеш Осман и прочие, — пък за шестия куршум ще налапам дулото…
— И ще стане същото — не му остана длъжен Бяно, — което помним отпреди десет-дванайсет години, когато Панайот Хитов нападна Али ефенди. Голямо добро ще бъде, няма що!
— Ако се размислим трезво, примерът трябва да дойде от мен — каза дядо Серафим. — Носител съм аз на новото, на победното, пък нали уж и обещах на посрещането… Ала няма да се предложа, братя. И не от страх за животеца си, а защото ще гръмна с халостен патрон. Още от понеделника след пристигането ми, когато се явих пред мютесарифа и кадията да им поднеса султанското ираде за назначението си, непрекъснато усещам как нечии очи дебнат всяка моя стъпка. Тъй е в Сливен, същото беше и при кратката ми обиколка из епархията на юг — в Налбантлари, Яйакьой, Генджели, Кадъкьой
230
Религиозно обрязване при мохамеданите, по значение приблизително равно на кръщението при християните.