Добри Чинтулов не беше надарен с външност, дето да накара едно момиче да премалее, ала затова пък в присвитите му зад очилата очи се четеше много топлота и разбиране. А когато след последните й думи се усмихна, на Стилияна се стори, че тази усмивка на широкото му добряшко лице сякаш изпълни стаята.
— Ако това, вашето, не е насилие върху логиката, здраве му кажи! Вие с брат си приемате като предварителна даденост, че родолюбците странят от вас заради баща ви, и от там нататък всичко лепите тухла върху тухла, без дори да помислите, че градежът ви може би е без темели.
— Ще имате ли куража да кажете, господин Чинтулов, че наистина е без темели?
— Не само ще го кажа, но и ще го докажа, драга госпожице. Ала нека първо да се уточним: вярвате ли на думата ми?
— Повече, отколкото на своята собствена.
Той, разчувствуван, й поблагодари с кимване на глава.
— Е добре, тогаз повярвайте ми, че ако изобщо в Сливен се крои нещо против тирана, то никой не е посветил в него не само Димитър Георгакев, а и мен. — Продължително мълчание. — Трябва да призная, че също и моята логика издиша. Аз пък приех като предварителна даденост, че народните труженици непременно ще ме посветят в делата си. А защо, питам ви, са длъжни да ме посвещават? Защо трябва съдбовната им тайна да се знае и от още едного, стар и почти сляп човек, от когото делото им няма никаква полза?
— Напротив, има — обади се Анастасия; която се бе върнала при тях и тъкмо им поднасяше купички сладко. — Хиляди и хиляди са людете, за които е достатъчно името на Добри Чинтулов, за да повярват в правотата на едно начинание, колкото и опасно да е то.
— Благодаря ти, мила. Ти ме караш да вярвам, че животът ми не е преминал напразно… — Той се обърна пак към гостенката. — Вие, госпожице, ми обещахте, че ще приемете думата ми. А думата ми е такава. Според мен засега и все още нищо подмолно не се върши в Сливен. Подир погромите, които последваха гибелта на Левски и заточаването на Узунов, комитетът в града ни не можа да се съвземе от удара и се разпиля от само себе си.240 Но господа чорбаджиите не знаят това. И тъй като се боят и от сянката си…
Стилияна го изслуша, но не се предаде:
— Щях да се съглася веднага с вас, ако не е било това сведение, изпуснало се от устата на Хайдар бей. Щом в Букурещ съществува централен комитет, то положително ще има комитети из Българско. А може ли да се градят комитети в Българско и да не се започне от нашия Сливен?
Добри Чинтулов безпомощно разпери ръце — жестът му показваше, че отново навлизаха в кръговрата на една логика без факти, от който нямаше излизане. Стилияна го разбра и го прие като упрек за твърдоглавото й упорство. Но преди да се почувствува посрамена, притече й се на помощ Анастасия:
— Като ви слушам, и двамата сте прави — рече. — И се лутате, защото през цялото време гадаете, а не знаете нищо със сигурност. Щях да предложа да изчакате, дорде събитията сами ви посочат истината. Но в същото време разбирам и тебе, и бате ти, Стилиянке. И за туй ще дам друг съвет: да се допиташ до още един човек. За брат ми Иванчо си мисля. Напоследък Добри прекалено се откъсна от света, заприличал е на монах-пустинник. Иванчо никога не е бил от баш бунтарите, ала покрай търговията дружи с повече свят. А който дружи с повече свят, повече достига и до ушите му. На мен Иванчо ще се довери, а на тебе и Димитър Георгакев ще повярва. Искаш ли да опитаме?
— Стига господин Чинтулов да няма нищо против…
— Ами че идете — вдигна рамене учителят. И добави тъжно: — Може покрай вас и аз да науча мъти ли се нещо в нашия Сливен.
Половин час по-късно двете жени вече пристъпваха в кантората на Иванчо Желязков; преминала през изпитнята на срещата с учителя, тук Стилияна се чувствуваше къде-къде по-спокойна и самоуверена, пък нали и Анастасия беше до рамото й. Търговецът се изненада от неочакваното — и толкова необичайно — посещение, но без колебание прекъсна другата си работа, отпрати от стаята служителите си и после внимателно изслуша сестра си и Стилияна.
— Снощи бях в метоха, когато поп Юрдан разправи за наученото от Хайдар бей — каза, когато те завършиха. — Също и другото чух, че навярно нашите сливналии няма да стоят със скръстени ръце, когато другаде ще точат ножове и ще леят куршуми. Но това бяха предположения, не и сигурни сведения.
— А ти, бате? — попита го в упор Анастасия. — Ти знаеш ли нещо или не знаеш?
240
Тук и нататък в книгата преднамерено допущаме известно отклонение от фактите. Всъщност именно след смъртта на Левски и залавянето на Узунов в Сливен една година е учителствувал ревностният патриот Пенчо Черковски, за когото има известни податки, че е бил пратен от Л. Каравелов точно с цел да възроди революционния комитет. Черковски е постигнал твърде половинчати резултати и след една година се е преместил в Карнобат. Заради тази половинчатост в революционното дело тук съзнателно го прескачаме и го представяме като напълно угаснало.