Насядаха кой къде намери и разговорът започна от само себе си:
НЕНО БРАДАТА: — Тю да му се не види макар, откога не ми се беше разигравала така кръвта в жилите! Да знаеш, Михале, ако си ни пратил за зелен хайвер, отсега ти давам опрощение — стига ми, дето пак се почувствувах човек и българин, а не товарно добиче.
ДИМИТЪР ТОПАЛОВ: — Щом ни е повикал Михал, трябваше да речеш „да гоним Михаля“, а не „за зелен хайвер“.
ИВАН ХАНДЖИЕВ: — Аз пък се приготвих за нещо сериозно. Мислех си — има святи дела, с които майтап не бива.
МИХАЛ СТОЕНЧОВ: — Прав си, даскале. Както не можеш да се поглумиш с някого, като му речеш „Детето ти се уби“, тъй и… С една дума, няма гонене на Михаля, няма зелен хайвер.
МИХАИЛ ИКОНОМОВ: — Казвай тогава без повече встъпления.
БЯЛ ДИМИТЪР СЪБЕВ: — Наистина казвай, не ни мъчи повече. Зазяпали сме те така, сякаш ще ловим халвата по Заговезни…
МИХАЛ: — Имам сигурна вест. Предаде ми я Димитър Поптодоров.
Д-Р ПЛАНИНСКИ: — Извинявайте, но кой е този Димитър Поптодоров?
НЕНО БРАДАТА: — За Георги Икономов чувал ли си, докторе? Един от най-личните народни дейци на Сливен? Да? Е, Димитър е негов братец — едничкият от семейството на дядо поп Тодор, който не се пресели в Русчук.
МИХАЛ: — Хаберът е анджък от Георги. Сега слушайте хубаво. Бил наш Георги в Ески Заара заедно с още двоица апостоли. Тъй, тъй, не измислям — тази дума бил казал Георги, апостоли. Други пък апостоли кръстосвали навред от двете страни на Стара планина. И щом се привърши беритбата… (кратко драматично замълчаване)… ще се вдигат на оръжие.
КОНДЮ КАВРЪКОВ (прекръства се): — Ох, свети Боже, най-сетне…
МИХАЛ: — Този път щяло да бъде или свобода, или смърт юнашка. И Георги ни известява: да не сме оставали на опашката и да се стягаме за септември.
СТЕФАН БОЯНОВ (буйно): — Септември?! Че кой ще ти чака септември?
ИКОНОМОВ: — По-кротко, момче, по-кротко. Говорим за бран на живот и смърт, не за пехливанлъка по панаира — бързането сега е по-гибелно от чума. (Към Михал Стоенчов:) Само това ли ти предаде Георгевият брат, адаш?
МИХАЛ (гневно): — „Само това“, „само това“!… Че малко ли ти се види, даскале? Народът най-сетне ще се вдига за свобода или смърт юнашка, пък ние — „само това ли“…
БЯЛ ДИМИТЪР: — Казаха ли ти го, даскале?
КОНДЮ: — Абе няма какво да умуваме. Да се разотиваме по домовете и да стягаме цървули, котки242 и вулии, че ей тези сини скали нас чакат.
НЕНО БРАДАТА: — И да прегледаме пушките, що от две години сме изпокрили в избите или под керемидите на покривите. В каквито и намазнени парцали да сме ги увили… (Понечи да стане, но с изненада забеляза, че може би с изключение на най-младите никой не се готви да последва примера му. Учудено:) Ама вие какво бе? Да не се заловите да умувате, докато другите вече ще леят кръвта си в Стара планина?
ТОПАЛОВ: — Почакай, Нено. До септември има бая време, ще смогнем и за цървулите, и за пушките.
ХАНДЖИЕВ: — Бързането е оправдано само когато се гонят кози в Балкана. Не виждам какво ще загубим, ако отделим половин-един час време за изясняване и уточнение.
МИХАЛ: — Винаги съм знаел аз, че учена глава бунт не прави. На нея дай — как беше? — изясняване и уточнение. Но… Хайде да оставим другите да бият гаджалина, пък ние да се уточняваме.
ИКОНОМОВ: — Казваш го на подбив, ала аз ще се възползувам от поканата ти, адаш. Защото наистина има едно-две неща, които ме смущават.
КОНДЮ (подигравателно): — Като например?
ИКОНОМОВ: — Като например самото съобщение от Георги Икономов. Ще се вдига всенародно въстание, бил съобщил той. И апостоли обикаляли по четирите краища на България да стъкмяват въстаническата войска. Е, приятели, не ви ли се вижда малко чудно, че другаде шетат апостоли, пък тук, именно тук, в бунтовния Сливен, не е наминал пратеник на БеРеЦеКа да каже: тъй и тъй са приготовленията, такъв и такъв е планът за въстанието…
242
Думата е за метални съоръжения с шипове за надяване на краката, които предпазват от хлъзгане по стръмнини, по сипеи, по сняг и пр.