— Напълно съм съгласен. Дори към изброеното от вас ще добавя възмогването ни във всички клонове на стопанството и търговията, изчистването на свещения език на дедите ни от гаджалски примеси, вестниците и книгите ни, театъра и оркестрите, защо не дори и облеклото, че и — това го казвам не защото съм негов председател — многостранното будителско дело на читалищата. Но, честна дума, не проумявам защо всички тези стъпала, които изкачихме и продължаваме да изкачваме, да са пречка, за да застанем един до друг пред свещеника…
Аргира Димитрова отново кръстоса поглед с неговия.
— Били ли сте в Новото девическо училище248, господине? Да? Тогава не може да не знаете, че там има три класа жадни за просвета български момичета, които разчитат само на мен… Само на мен, разбирате ли?
— Искате да кажете…?
— Ами да, казвам го. Омъжа ли се, аз ще си остана в дома… — тя се поправи с мила усмивка: — … в дома на съпруга си. И тези прекрасни български момичета ще трябва да си вземат тетрадчиците и да се приберат по къщите си така безпросветни, както са били бабите им и бабите на техните баби.
Той остана неподвижен. Отначало изглеждаше като зашеметен, но постепенно широкото му чело засия в нова светлина.
— Вие наистина сте чудесна жена, Аргира! Най-чудесната, която слънцето е виждало кога да е по дългия си път около Земята. Гордея се, че такава жена би приела ръката и името ми.
— И ще дочакате, докато се намерят други опитни учителки, които да поемат от ръцете ми Новото девическо?
— Обещавам! — произнесе той тържествено. После добави: — И все пак бих искал да обявим нашия годеж. Така ще имам вярата, че вие няма да се отметнете.
— Приемам, макар че е излишно. Има сърца, които се отварят само веднъж, господин Жечков, но то е завинаги.
Така и направиха: обявиха годежа си, а отложиха сватбата.
… И дори не подозираха, че „изправянето пред олтара“, както го бе нарекъл Захария, поради бурните събития щеше да се осъществи след повече от десет години…249
8.
Димитър Георгакев се задоволи да смънка нещо от рода на „Не, баща ми със сигурност няма да си е в къщи“, но всъщност той твърде дълго и твърде грижливо бе изчакал този ден, когато Йоргаки чорбаджи щеше да навести наскоро купения нов чифлик в Икисчий250. Защото това гостуване на Михаил Икономов значеше много и премного за него и за Стилияна, та не желаеше то да бъде развалено или даже само претупано, ако баща им се случеше по това време в дома си.
Без да се наговарят, двамата учители се държаха тъй, сякаш внезапно им е скимнало да се отбият на разговорка у Йоргакеви. Но ако случайният наблюдател можеше да зърне и Стилияна, цялото това впечатление на уж ненадейно хрумване веднага би се разсеяло — без да се бе нагиздила в празничните си дрехи, сестрата на Димитър съвсем не изглеждаше по делничному и явно се бе приготвила за гости. Нещо смъдна сърцето на брат й, когато я видя така нагласена. Колко малко да бе свърнал животът й в друга посока, не само в цялото й битие, но и тя самата щеше да изглежда съвсем, съвсем другояче; ако не друго, то поне със сигурност щеше да има днешната човешка, почти привлекателна външност, а не това проклето изражение на отшелница, което толкова го измъчваше.
Започна се, разбира се, с неизбежното сладко и с кафето, но разговорът скоро стигна до същината си.
— Вашите терзания ви правят чест — каза Икономов, — макар лично аз да намирам, че слагате повече чернилка в боята, отколкото е оправдано.
Димитър очакваше тези думи и се бе подготвил за тях. Но сестра му, може би по-импулсивна, го изпревари; отговорът й нямаше изтънчеността на неговото отнапред премислено слово, ала затова пък вероятно го превъзхождаше с прямотата си и с горчилката, която идваше направо от сърцето:
248
Тъй нареченото ново девическо училище на Сливен се е намирало непосредствено до дома на Русчо Миркович, построено на място, подарено от него. Срв. тук бележка 72 към Първа книга.
249
Автентично. Видната сливенска учителка и общественичка Аргира Димитрова, запомнена повече като Жечкова по презимето на мъжа си (както вече бе казано, на нейно име е наречено днес едно от сливенските училища), се е омъжила едва в 1886 година. От брака не са родени деца. Аргира Жечкова е доживяла до дълбока старост, ползувайки се от искреното уважение и признателността на съгражданите си.