— Лесно е да говорите така, господин Икономов — рече тя. — Особено е лесно то за някого, който нивга не е чул людете да продумват зад гърба му: „Тия са деца на Йоргаки чорбаджи.“ Което всъщност означава: внимавай в думите си, тези са турски уши…
Димитър сметна, че все пак няма да е излишно да каже няколко думи в подкрепа на сестра си:
— Същото е и в народните работи — прибави. — Може човек да е изпълнен с най-чисто отечестволюбие, може да е готов без колебание да даде живота си за свободата, но предложи ли ума и десницата си за святото дело, все ще се намери някой да подхвърли със съмнение: абе все пак е син…
— Или дъщеря — вметна Стилияна.
— … на еди-кого си, я по-добре да го държим настрана…
Михаил Икономов ги изгледа един по един. В кротките му очи Димитър прочете топлота и съчувствие, но и малко искрено учудване.
— Наистина ли мислите така, приятели?
Димитър Георгакев усети, как, отговаряйки, къдравата му брада се тресе от вълнение или дори от едва преглъщан плач:
— Как да не го мислим, когато години и десетилетия сме изпитвали хорското недоверие върху себе си. И то е отворило рани в душите ни!
Гостът, който досега си бе играл с празния филджан, полека го положи на масичката до себе си.
— Поставяте ме в неудобно положение — произнесе той тихо. — Сега ще ми се наложи да ви поучавам, пък аз като че ли значително ви отстъпвам по…
Икономов спря рязко, изведнъж. Димитър го разбра: колегата му си бе приготвил устата да каже „значително ви отстъпвам по възраст“ или „по години“, но френското му възпитание от колежа в Цариград навреме му бе подсказало, че щеше да обиди домакинята. Понеже Стилияна, стара мома, наистина с доста години беше „зезе“ (така казваха тогава в Сливен на „кака“) на госта. Но стъписването продължи само няколко секунди. После същото светско възпитание, получено в Collège Français, помогна на учителя да излезе с чест от неловкостта.
— Да — запази самообладание Икономов, — не се чувствувам равностоен вам нито по мъдрост, нито по житейски опит… като „син на еди-кого си“, искам да кажа. Затова ще се позова на думите на един свят българин, който вече „черно на бяло“ влезе в календара на българските светци251 — Дякона Левски. Имах щастието, не, благодатта да го познавам лично и неведнъж да слушам словото му. Този най-голям от всички българи многократно повтаряше, че днес всеки българин се приканва да покаже на дело родолюбието си. Разбирате ли, всеки! Левски не делеше българите на родени от селянин, от абаджия, от учител или от кмет. За него имаше само една делба: истински българи и продажници. Не, дори и сега сгреших. За Апостола нямаше синур между българите и другите народи — той подаваше ръка за побратимяване на човек от коя да е вяра и народност, стига той да е готов да пролива кръвта си заедно с нас за живот и свобода252. Какво излиза? Че един Левски е бил готов да повярва дори на евреин или турчин, пък вие сте се закахърили, загдето…
— Искате да кажете, господин Икономов, че Левски би си затворил очите пред зулумите на баща ни? — все така прямо попита Стилияна.
— Не! Не съм казвал такова нещо, няма да го кажа и сега. Не се обиждайте от думите ми, госпожице Стилияна, и ти, колега Димитре, но според мене Левски можеше хиляда пъти да прости човешките грехове на баща ви, но не и греховете му към българщината. За тях той беше повече от непреклонен.
— И нататък сметката е проста — тъжно произнесе Димитър. — За греховете на Йоргаки Чорбаджи няма прошка, те лягат като бреме връз децата му и ето как са с пълно право онези, които подмятат, че трябва да се държат настрана от сина и дъщерята на човек като кмета.
— Слаба логика — поклати глава насреща му Икономов. — Ако бяхте мой ученик, за тази слаба логика щяхте да повтаряте класа. Защо ли? Ами по простата истина, че бащите понякога отговарят за делата на своите деца, но децата за делата на бащите си — никога.
— Не разбирам твърде… — чистосърдечно призна младата жена.
— А е толкова просто! Ако един хлапак счупи джам в училище, ще поискаме от баща му да го плати. Но ако го счупи бащата, ще бъде направо смешно да искаме азбукарчето да бръкне в кесията си за поправката. Така е и в народните дела. Само лош патриот и лош революционер ще смята децата отговорни за делата на родителите им.
За малко се възцари мълчание. Димитър Георгакев премисли казаното от своя по-опитен колега, после произнесе с нескрит трепет:
251
Автентично. В „Календар за година 1875“, издаден от Христо Ботев, срещу датата 9 март е записано: „40 мъченици и Васил Левски мъченик.“ Може с основание да се предполага, че този календар е бил известен на Михаил Икономов. За любознателния читател ще добавим, че наред със съответните църковни светци в този календар фигурират и братя Миладинови (25 март), Стефан Караджа (31 юли) и Хаджи Димитър (5 август).
252
Макар и леко перифразирани, тук в устата на Икономов даваме действителни политически схващания на Васил Левски. Срв. писмата му от 25.VІІ.1872 г. и с неуточнена дата от ХІ — ХІІ. 1872 г.